— Значи той е там? Ще го намеря ли там?
— Разбира се, господине. Упорствува и не ще да излезе. Всеки ден с една вила му спускаме през прозорчето хляб и месо, когато поиска. Уви, хлябът и месото не са главната му храна! Веднъж се опитах да сляза с двама мои слуги, но той страшно се разяри. Чух го, че пълни пистолетите си, а слугата му — пушката. После, когато ги попитахме какви са намеренията им, господарят отговори, че той и слугата му могат да стрелят четиридесет пъти и ще стрелят докрай, но няма да позволят никой от нас да пристъпи в избата. Тогава, господине, отидох да се оплача на управителя, но той ми отговори, че съм получил заслуженото и че това ще ме научи да не обиждам почтените благородници, които се отбиват при мене.
— И тъй оттогава?… — започна д’Артанян, който не можа да се сдържи и се усмихна, като видя жалното лице на съдържателя.
— Оттогава, господине — продължи съдържателят, — ние живеем много лошо. Трябва да ви кажа, че в избата са всичките ни припаси; там е виното ни в бутилки и бъчви бирата, маслото и подправките, сланината и надениците. И понеже той ни забрани да слизаме долу, ние сме принудени да отказваме ядене и пиене на пътниците, които се отбиват, така че кръчмата ни от ден на ден запада. Ако вашият приятел остане още една седмица в избата, аз ще бъда разорен.
— И напълно заслужено, негоднико. Не личеше ли по външността ни, че сме почтени хора, а не фалшификатори, кажете?
— Да, господине, да, имате право — съгласи се съдържателят. — Но слушайте, слушайте, ето че пак започва да буйствува.
— Навярно някой го е обезпокоил — забеляза д’Артанян.
— Ами налага се да го обезпокоят — викна съдържателят. — Преди малко пристигнаха двама английски благородници.
— Е, какво от това?
— Как какво? Вие знаете, господине, че англичаните обичат хубаво вино и поръчаха от най-хубавото. Жена ми навярно е помолила господин Атос да й разреши да влезе, за да задоволи господата. Той както винаги навярно е отказал. Ах, боже милостиви! Врявата се усилва!
Д’Артанян наистина чу силен шум откъм избата; той стана и заедно със съдържателя, който вървеше пред него и кършеше ръце, и последван от Планше с пълна пушка в ръка, се приближи към местопроизшествието.
Двамата благородници бяха отчаяни — те бяха пътували дълго и умираха от глад и жажда.
— Та това е насилие — викаха те на много добър френски език, макар и с чуждестранно произношение. — Този безумец не позволява на тия добри хорица да разполагат със собственото си вино. Ще разбием вратата и ако е много луд ще го убием.
— Спокойно, господа! — намеси се д’Артанян, като измъкна от пояса пистолетите си. — Извинете, но няма да убиете никого.
— Добре, добре — обади се спокойно зад вратата Атос, — нека влязат тия детеубийци, пък ще видим.
Колкото и храбри да изглеждаха, двамата английски благородници се спогледаха нерешително. Сякаш в избата се намираше някой изгладнял людоед, някой великан, герой от народните предания, в чиято пещера никой не може да проникне безнаказано.
Последва кратко мълчание, но в края на краищата двамата англичани ги беше срам да отстъпят и по-сприхавият от тях слезе по петте или шестте стъпала на стълбата и ритна така силно вратата, че можеше да разбие стена.
— Планше — рече д’Артанян, като напълни пистолетите си, — аз ще се разправя с онзи, който е горе, а ти се заеми с долния. Да се бием ли искате, господа! Добре! Да се бием!
— Боже мой! — екна кънтящият глас на Атос. — Струва ми се, че чувам гласа на д’Артанян.
— Да — отвърна д’Артанян, като повиши също гласа си, — аз съм, приятелю мой.
— Добре тогава! — провикна се Атос. — Добре ще ги наредим тия разбивачи на врати.
Благородниците бяха хванали шпагите си, но се намираха между два огъня. Поколебаха се още миг. Но както първия път, гордостта надделя и втори ритник стана причина вратата да изтрещи от горе до долу.
— Дръпни се, д’Артанян, дръпни се — ревна Атос. — Отдръпни се, ще стрелям.
— Господа! — каза д’Артанян, който никога не загубваше ума си. — Помислете си, господа! Търпение, Атос. Залавяте се за лоша работа и ще ви направим на решето. Аз и слугата ми ще гръмнем три пъти, толкова изстрели ще долетят и от избата. После ние имаме шпаги и ви уверявам, че аз и приятелят ми си служим доста добре с тях. Оставете ме да уредя и вашата, и моята работа. След малко ще имате вино, уверявам ви.
— Ако е останало — измърмори насмешливо Атос. Съдържателят усети, че тръпки лазят по гърба му.