— Как ако е останало! — прошепна той.
— Останало е, дявол да го вземе! — продължи д’Артанян. — Бъдете спокоен, двамата не могат да изпият сами цяла изба. Господа, приберете шпагите си.
— Добре, а вие сложете пистолетите си на пояса.
— На драго сърце.
И д’Артанян даде пример. После се обърна към Планше и му направи знак да изпразни пушката си.
Англичаните склониха и прибраха с мърморене шпагите си в ножниците. Разказаха им случая със затварянето на Атос. И понеже бяха добри благородници, обвиниха съдържателя.
— Сега, господа — рече д’Артанян, — качете се горе и уверявам ви, след десет минути ще ви поднесат всичко каквото пожелаете.
Англичаните се поклониха и излязоха.
— Сега съм сам, драги ми Атос — обади се д’Артанян. — Отворете ми вратата, моля ви.
— Ей сега — каза Атос.
Чу се силен шум от падане на купчини дърва и скърцане на греди. Това бяха подпорите и укрепленията на Атос, които обсаденият сам разваляше.
След миг вратата се открехна и се показа бледото лице на Атос, който с бърз поглед проучи положението.
Д’Артанян се хвърли на шията му и нежно го целуна После поиска да го изведе от влажното му убежище и едва тогава забеляза, че Атос се заваля.
— Ранен ли сте? — запита го той.
— Аз ли! Ни най-малко. Аз съм мъртво пиян, това е всичко и никога човек не е полагал повече усилия, за да постига това. Заклевам се в господа бога, кръчмарю, че само аз съм изпил най-малко сто и петдесет бутилки.
— Боже милостиви! — викна съдържателят. — Ако слугата е изпил само половината от това, което е изпил господарят, аз съм разорен.
— Гримо е добре възпитан слуга и не би си позволил да пие същото вино като мене. Той пи от бъчвата. — Чакайте струва ми се, че е забравил да я запуши. Чувате ли нещо? — Д’Артанян избухна в смях, който превърна тръпките на съдържателя в силна треска.
В същото време Гримо се появи зад господаря си с пушка на рамо — главата му се люшкаше като у пияните сатири в картините на Рубенс. Той беше залян и отпред, и отзад с някаква мазна течност — съдържателят позна, че това е най-доброто му дървено масло.
Шествието мина през голямата зала и се настани в най-хубавата стая в странноприемницата, която д’Артанян зае насила.
През това време съдържателят и жена му се втурнаха с лампи в избата, където толкова дълго време им беше забранено да влизат — там ги очакваше страшна гледка.
Зад укрепленията, в които Атос беше направил дупка, за да излезе, и които се състояха от дървета, дъски и празни бъчви, струпани по всички правила на стратегическото изкуство, тук-там плаваха в локвите дървено масло и вино костите от всички изядени пушени бутове. Целият ляв ъгъл на избата беше затрупан от куп счупени бутилки. От една бъчва, останала с отворена канелка, изтичаха последните й капки кръв. Образът на опустошението и смъртта, както казва древният поет, витаеше като над бойно поле.
От петдесет наденици, окачени на гредите, бяха останали само десет.
Тогава воплите на съдържателя и жена му проникнаха през свода на избата и дори д’Артанян се трогна. Атос даже не обърна глава.
Но след мъката последва ярост. Съдържателят грабна един шиш и се втурна отчаян в стаята, където се бяха оттеглили двамата приятели.
— Вино! — нареди Атос, като видя съдържателя.
— Вино! — извика смаян съдържателят. — Вино! Ами че вие сте ми изпили за повече от сто пистола. Та аз съм разорен, загубен, унищожен!
— Ха! — рече Атос. — Ние бяхме постоянно жадни.
— Да се бяхте задоволили само с пиене, както и да е, но сте изпочупили и всички бутилки.
— Вие ме блъснахте в една купчина, която се събори. Вие сте виновен.
— Всичкото ми масло пропадна.
— Маслото е отличен балсам за рани и клетият Гримо трябваше да маже раните, които вие му нанесохте.
— Всичките ми наденици са изгризани!
— В избата има много мишки.
— Ще ми платите за всичко — ревна отчаяният съдържател.
— Какъв чудак! — извика Атос и се надигна. Но падна отново на стола. Силите му бяха изчерпани. Д’Артанян му се притече на помощ и дигна камшика си. Съдържателят отстъпи крачка и се заля в сълзи.
— Това ще ви научи — намеси се д’Артанян — да се отнасяте по-вежливо към гостите, които бог ви изпраща.
— Бог! Кажете дяволът!
— Драги приятелю — предупреди го д’Артанян, — ако продължавате да ни дрънкате над главата, ще се затворим и четиримата в избата и ще видим дали вредите са наистина толкова големи, колкото казвате.
— Да, господа — би отбой съдържателят, — така е, сгреших, признавам, но за всеки грях има и прошка. Вие сте благородници, а аз съм беден кръчмар, смилете се над мене.