Д’Артанян продължаваше да се мръщи.
— Неприятно ми е — продължи Атос, — че вие, както изглежда, държите много на тия животни, защото аз не съм довършил разказа си.
— Какво още сте направили?
— След като изгубих коня си с девет срещу десет — виждате ли какъв зар! — хрумна ми да играя срещу вашия.
— Да, но се надявам, че сте се задоволили само с хрумването си.
— Не, изпълних го още в същия миг.
— Ах, виж ти! — възкликна разтревожен д’Артанян.
— Играх и изгубих.
— Моя кон ли?
— Вашия кон. Седем срещу осем; за една точка… вие знаете пословицата.
— Атос, вие не сте с ума си, кълна се!
— Драги мой, вчера, когато ви разказвах глупавите си истории, трябваше да ми кажете това, а не тая сутрин. Изгубих го с всичките му принадлежности.
— Но това е ужасно!
— Почакайте, то не е всичко. Щях да бъда превъзходен играч, ако не се увличах, но аз се увличам, също както при пиенето. И се увлякох…
— Но какво друго можехте да проиграете? Вие не сте имали вече нищо.
— Имах, имах, приятелю; оставаше диамантът, който блести на пръста ви. — Забелязах го вчера.
— Диамантът ли? — извика д’Артанян, като посегна бързо към пръстена.
— Аз съм познавач, тъй като лично аз съм имал няколко такива пръстена и го оцених за хиляда пистола.
— Надявам се — каза сериозно д’Артанян, примрял от страх, — че не сте споменали нито дума за моя диамант?
— Напротив, скъпи приятелю. Вие разбирате, че тоя диамант оставаше единствената ми надежда; с него можех да си върна седлата, конете и на това отгоре да спечеля пари за път.
— Атос, карате ме да треперя! — извика д’Артанян.
— Казах за вашия диамант на своя партньор, който също го бил забелязал. Дявол да го вземе, драги мой! Та вие носите на пръста си небесна звезда и искате да не се забелязва! Невъзможно.
— Довършете, драги мой, довършете — рече д’Артанян. — Кълна ви се, че ще ме уморите с вашето хладнокръвие!
— И ние разделихме диаманта на десет части, по сто пистола едната.
— Ах, вие се шегувате и искате да ме изпитате — провикна се д’Артанян, когото гневът улавяше вече за косите, както Минерва улавя Ахил в Илиадата.
— Не, не се шегувам, дявол да го вземе! Много бих искал да видя как щяхте да постъпите вие! От петнадесет дни не бях виждал човешко лице и се бях превърнал в говедо, като разговарях с бутилките.
— Но това не е причина да залагате моя диамант! — възрази д’Артанян, като си стискаше трескаво ръката.
— Чуйте впрочем края. Десет части от по сто пистола, едната с десет удара без право на реванш. С тринадесет удара изгубих всичко, с тринадесет удара! Числото тринадесет всякога е било съдбоносно за мене. На тринадесети юли аз…
— Дявол да го вземе! — ревна д’Артанян и стана от масата, тъй като тази история го караше да забрави вчерашната.
— Търпение — пресече го Атос, — аз имах план. Англичанинът беше чудак, видях го сутринта да разговаря с Гримо и Гримо ме беше предупредил, че му предлага да постъпи при него на служба. Заложих Гримо, мълчаливия Гримо, разделен на десет части.
— Ей, че залог! — извика д’Артанян, като избухна неволно в смях.
— Самия Гримо, разбирате ли! И с десетте части на Гримо, който, общо взето, не струва и пара, си върнах диаманта. Кажете сега, че упоритостта не е добродетел.
— Вярно, много смешно! — извика д’Артанян, като продължаваше да се превива от смях.
— Разбирате, нали, щом видях, че ми върви, веднага пак заложих диаманта.
— Ах, дявол да го вземе! — възкликна д’Артанян, като отново се намръщи.
— Върнах вашето седло, после вашия кон, после моето седло, после моя кон, после пак го загубих. Накъсо казано, върнах си вашето седло, после моето. Това е положението. Прекрасен удар, и на него спрях.
Д’Артанян си отдъхна, сякаш бяха снели цяла кръчма от гърдите му.
— Значи диамантът ми остава? — запита той плахо.
— Непокътнат, драги приятелю. Освен това имаме и седлата на вашия Буцефал и на моя.
— Но какво ще правим със седлата, като нямаме коне?
— И за това ми се върти една мисъл в главата.
— Атос, карате ме да треперя.
— Слушайте, вие не сте играли отдавна, нали, д’Артанян?
— И нямам никакво желание да играя.
— Не се заричайте. Повтарям, вие отдавна не сте играли и навярно ръката ви е лека.
— Е, и после?