— Всъщност — продължи милейди — аз бих си отмъстила вече, ако кардиналът, кой знае защо, не ми беше поръчал да го щадя.
— О, да! Но вие, госпожо, не пощадихте младата жена, която той обичаше.
— О! Търговката от улица Гробарска ли? Не е ли забравил вече, че тя е съществувала? Хубаво отмъщение наистина!
Студена пот обливаше челото на д’Артанян: та тази жена беше чудовище!
Той се приготви да слуша, но за нещастие тоалетът беше вече привършен.
— Добре — каза милейди, — приберете се в стаята си и гледайте утре да имате отговор на писмото, което ви дадох.
— За господин дьо Вард ли? — попита Кети.
— Разбира се, за господин дьо Вард.
— Ето един мъж, който ми се струва, че е пълна противоположност на бедния господин д’Артанян.
— Излезте, госпожице — прекъсна я милейди, — не обичам разсъжденията.
Д’Артанян чу хлопването на вратата и шума от двете резета, с които милейди се затваряше отвътре. Кети също завъртя ключа на вратата, колкото можеше по-тихо; тогава д’Артанян бутна вратата на шкафа.
— Боже мой! — продума съвсем тихо Кети. — Какво ви е? Колко сте блед.
— Отвратително създание! — прошепна д’Артанян.
— Мълчете! Мълчете! Мълчете! — рече Кети. — Само една преграда дели моята стая от стаята на милейди и от едната се чува всичко, което се говори в другата!
— Тъкмо за това няма да изляза — заинати се д’Артанян.
— Как! — възкликна Кети, като се изчерви.
— Или ще изляза… но по-късно.
И той притегли Кети към себе си; тя не можеше да се съпротивява, съпротивлението вдига толкова шум! И Кети отстъпи.
Това беше порив на отмъщение към милейди, Д’Артанян се убеди, че с право се казва за отмъщението, че е удоволствие на боговете. Затова, ако у него имаше поне малко сърце, щеше да се задоволи с тая нова победа; но д’Артанян се ръководеше само от честолюбие и гордост.
Във всеки случай трябва да признаем за негова чест — първото нещо, за което той използува влиянието, придобито над Кети, бе да се опита да узнае от нея какво е станало с госпожа Бонасийо; но бедното момиче му се кълнеше в разпятието, че не знае нищо, тъй като господарката й никога не й откривала напълно тайните си; можеше само да отговори, че госпожа Бонасийо не е мъртва.
А за причината, поради която милейди едва не бе загубила доверието на кардинала, Кети също не знаеше нищо, но по този въпрос д’Артанян беше по-добре осведомен от нея. Подозираше, че става въпрос навярно за диамантения накит, тъй като в момента, когато напускаше Англия, беше забелязал на един от задържаните кораби милейди.
Най-ясно от всичко беше, че истинската, дълбока омраза, вкоренената у милейди омраза, се дължеше на това, че той не е убил девера й.
На следния ден д’Артанян пак отиде у милейди. Милейди беше в много лошо настроение — д’Артанян подозираше, че тя се дразнеше така, защото не бе получила отговор от господин дьо Вард. Кети влезе, но милейди я прие много грубо. Погледът, който Кети хвърли върху д’Артанян, означаваше: „Виждате ли как страдам заради вас.“
Но към края на посещението хубавата лъвица се укроти. Тя изслуша усмихната нежните думи на д’Артанян, дори му позволи да й целуне ръка.
Д’Артанян излезе, без да знае вече какво да мисли: но той не беше от ония младежи, които лесно си губят ума, и докато ухажваше милейди, бе скроил малък план.
Кети го чакаше при вратата и както и миналата вечер, той се качи в стаята й. Милейди се карала много на Кети и я обвинила в небрежност. Милейди не разбирала защо конт дьо Вард мълчи и й заповядала да отиде в девет часа сутринта при нея, за да вземе трето писмо.
Д’Артанян накара Кети да му обещае, че ще занесе утре сутринта писмото на него; бедното момиче обеща всичко, което искаше любимият. То беше безумно.
Всичко стана както миналата вечер. Д’Артанян се затвори в шкафа, милейди позвъни, приготви се да си ляга, отпрати Кети и затвори вратата. Д’Артанян пак се прибра в къщи едва в пет часа сутринта.
В единадесет часа д’Артанян видя, че иде Кети; тя държеше в ръка новата бележка на милейди. Този път бедното момиче я предаде безропотно на д’Артанян: остави го да прави, каквото знае; то принадлежеше телом и духом на своя хубав войник.
Д’Артанян отвори бележката и прочете следното:
„Ето вече трети път ви пиша, за да ви кажа, че ви обичам. Пазете се да не ви пиша четвърти път, за да ви кажа, че ви мразя.
Ако се разкайвате за своето държание към мене, момичето, което ще ви предаде тази бележка, ще ви каже по какъв начин един възпитан мъж може да получи прошка.“