Но при първите му думи младата жена трепна и се отдръпна от него.
— Да не ви е страх, драги д’Артанян? — запита тя с остър и подигравателен глас, който отекна странно в мрака.
— Вие не мислите така, нали, моя скъпа? — отвърна д’Артанян. — Но ако бедният конт дьо Вард не е толкова виновен, колкото вие си мислите?
— Във всеки случай — каза сурово милейди — той ме излъга и от момента, в който ме излъга, заслужава смърт.
— И ще умре, щом вие го осъждате — отговори д’Артанян с такъв твърд глас, та на милейди се стори, че той е израз на безгранична преданост.
Веднага тя се приближи до него.
Не можем да кажем колко време трая нощта за милейди, но д’Артанян мислеше, че е при нея само от два часа, когато денят проникна през пролуките на капаците и скоро заля стаята с бледата си светлина.
Тогава милейди, като видя, че д’Артанян щеше да я напусне, му напомни за обещанието, което й беше дал, да отмъсти за нея на дьо Вард.
— Аз съм напълно готов — заяви д’Артанян, — но най-напред искам да се уверя в едно нещо.
— В какво? — попита милейди.
— В това, дали ме обичате.
— Струва ми се, че ви дадох доказателство за това.
— Да, и аз ви принадлежа телом и духом.
— Благодаря, мой храбри любовнико! Но и вие ще ми докажете своята любов, както аз ви доказах моята, нали?
— Разбира се. Но ако вие ме обичате, както казвате — продължи д’Артанян, — не се ли боите поне малко за мене?
— От какво да се боя?
— Мога да бъда опасно ранен, дори убит.
— Невъзможно — възрази милейди. — Вие сте толкова смел и владеете така изкусно шпагата.
— Не предпочитате ли някое друго средство — продължи д’Артанян, — с което също така ще можете да си отмъстите и което ще направи излишен двубоя?
Милейди погледна безмълвно любовника си. Бледата светлина на първите утринни лъчи придаваха на светлите й очи странно зловещ израз.
— Наистина — рече тя, — струва ми се, че сега се колебаете.
— Не, не се колебая, но ми е наистина мъчно за бедния конт дьо Вард, откакто вие престанахте да го обичате, и ми се струва, че един мъж само със загубата на вашата любов е така жестоко наказан, че няма нужда от друго наказание.
— Кой ви каза, че съм го обичала? — запита милейди.
— Сега поне мога да вярвам без особено самохвалство, че обичате друг — продума нежно младежът, — и ви повтарям, съчувствувам на конта.
— Вие ли? — запита милейди.
— Да, аз.
— И защо вие?
— Защото само аз знам…
— Какво?
— Че той съвсем не е толкова виновен или по-право, не е бил толкова виновен към вас, както изглежда.
— Говорете! — каза тревожно милейди. — Обяснете ми, защото аз наистина не разбирам какво искате да кажете.
И с очи, които сякаш постепенно пламваха, тя гледаше д’Артанян, който я беше прегърнал.
— Да, аз съм честен човек! — заяви д’Артанян, решен да разкрие всичко. — Откакто ме обичате, а аз съм напълно уверен, че ме обичате, тъй като вие ме обичате, нали?…
— Да, да, продължавайте.
— Аз сякаш не съм на себе си, едно страшно признание ми тежи.
— Признание!
— Ако се съмнявах в любовта ви, нямаше да го направя. Но вие ме обичате, любима хубавице? Нали ме обичате?
— Разбира се.
— Тогава, ако от прекомерна любов съм сгрешил пред вас ще ми простите ли?
— Може би!
Тогава д’Артанян се опита с най-нежна усмивка да приближи устните си към устните на милейди, но тя се отдръпна.
— Признанието — прошепна тя пребледняла, — какво е това признание?
— Вие бяхте определили среща на дьо Вард миналия четвъртък в същата тая стая, нали?
— Аз, не! Нищо подобно — отрече милейди така непоколебимо и с толкова равнодушно лице, че ако д’Артанян не беше напълно уверен, би се усъмнил.
— Не лъжете, мой хубав ангеле! — усмихна се д’Артанян. — Излишно е.
— Как така? Но говорете! Вие ме убивате!
— О, успокойте се, вие не сте никак виновна пред мене и аз вече ви простих!
— После! После!
— Дьо Вард не може да се хвали за нищо.
— Защо? Вие сам ми казахте, че този пръстен…
— Пръстенът, любов моя, е у мене. Конт дьо Вард в четвъртък и днешният д’Артанян са едно и също лице.
Безумецът очакваше изненада, смесена със свян, лека буря. която би се разразила в сълзи, но той жестоко се лъжеше и заблудата му не трая дълго.
Бледа и страшна, милейди се изправи, отблъсна д’Артанян със силен удар в гърдите и скочи от леглото.