— Да, монсеньор — отвърна момъкът, — и то много лесно, разбира се; защото те са силни и закриляни, а аз съм сам!
— Да, това е истина; но при все че сте сам, вие вече сте направили много и ще направите още повече, не се съмнявам в това. Но мисля, че трябва да бъдете направляван в приключенското поприще, което сте избрали, защото, ако не се лъжа, вие сте дошли в Париж с честолюбивото намерение да се издигнете.
— Аз съм във възрастта на безумните надежди, монсеньор — отвърна д’Артанян.
— Безумни надежди има само за глупците, господине, а вие сте умен човек. Е, какво ще кажете, ако ви дам чин в моята гвардия и рота след войната?
— О! Монсеньор!
— Приемате, нали?
— Монсеньор — продължи объркан д’Артанян.
— Как, отказвате ли? — извика учуден кардиналът.
— Аз съм в гвардията на негово величество, монсеньор, и нямам причини да бъда недоволен.
— Струва ми се — рече негово високопреосвещенство, — че моите гвардейци са също гвардейци на краля и че който служи в какъвто и да било френски полк, служи на краля.
— Монсеньор, ваше високопреосвещенство, зле разбрахте думите ми.
— Вие търсите предлог, господине, нали? Разбирам. Добре, вие имате този предлог. Повишението, войната, която започва, случаят, който ви предлагам — това е за другите, а за вас — вие имате нужда от сигурна закрила, защото добре е да знаете, господин д’Артанян, че аз получих тежки оплаквания срещу вас — вие не посвещавате дните и нощите си изключително в служба на краля.
Д’Артанян се изчерви.
— При това — продължи кардиналът, като сложи ръка върху куп книжа — тук имам цяла папка, която се отнася до вас, но преди да я прегледам, исках да си поговорим. Зная, че сте решителен момък и службата ви, добре направлявана, вместо да ви нанесе вреда, може да ви принесе голяма полза. Хайде, размислете и решете.
— Вашата добрина ме смущава, монсеньор — отговори д’Артанян, — и аз виждам във ваше високопреосвещенство душевно величие, което ме прави жалък като червей. Но, монсеньор, понеже ми позволявате да ви говоря откровено…
Д’Артанян се спря.
— Да, говорете.
— Добре! Ще ви кажа, ваше високопреосвещенство, че всичките ми приятели са мускетари и гвардейци при краля, а всичките ми неприятели, по някаква необяснима случайност са при ваше високопреосвещенство. Затова ще бъда зле посрещнат тук и гледан с лошо око там, ако приема това, което ми предлагате, монсеньор.
— Да нямате вече самонадеяната мисъл, че не ви предлагам това, което заслужавате, господине? — запита кардиналът с презрителна усмивка.
— Монсеньор, ваше високопреосвещенство сте стократно добър към мене и, напротив, мисля, че не съм направил още нищо, за да бъде достоен за вашето благоволение. Обсадата на Ла Рошел ще започне, монсеньор; ще служа пред очите ви, ваше високопреосвещенство, и ако имам щастието да се държа при тази обсада така, че да заслужа вниманието ви, тогава ще имам вече зад гърба си подвиг; той ще оправдае покровителството, с което желаете да ме удостоите. Всяко нещо с времето си, монсеньор; може би по-късно ще имам право да постъпя при вас, но сега ще изглежда, че се продавам.
— С други думи, отказвате да служите при мене, господине — рече кардиналът с досада, през която прозираше все пак известно уважение; — бъдете спокоен и запазете омразата и приятелството си.
— Монсеньор…
— Добре, добре — прекъсна го кардиналът, — не ви се сърдя; но вие разбирате, че на човек му дотяга да брани приятелите си и да ги възнаграждава, а не дължи нищо на враговете си, но все пак ще ви дам един съвет: внимавайте, господин д’Артанян, защото в момента, когато престана да ви покровителствувам, няма да дам за живота ви и пукната пара.
— Ще се старая, ваша светлост — отвърна гасконецът с благородна увереност.
— Спомнете си по-късно, когато и да е, ако ви сполети нещастие — каза умишлено Ришельо, — че аз ви потърсих пръв и че направих, каквото мога, за да предотвратя това нещастие.
— Каквото и да се случи — заяви д’Артанян, като сложи ръка на гърдите си и се поклони, — аз ще ви бъда вечно признателен, ваше високопреосвещенство, за това, което направихте сега за мене.
— И така, господин д’Артанян, както сам казахте, ще видим след похода. Аз ще ви наблюдавам, защото ще бъда там — продължи кардиналът и посочи на д’Артанян бляскавите доспехи, които трябваше да облече, — а когато се завърнем, ще преценим!
— Монсеньор — извика д’Артанян, — не изливайте върху мене гнева си; бъдете безпристрастен, монсеньор, ако се убедите, че постъпвам като почтен човек.