Докато прокуроршата можеше да следи с поглед любимия си, махаше с кърпичка, като се навеждаше от прозореца, сякаш искаше да се хвърли, Портос прие всички тия нежности като човек, който е свикнал на такива излияния. Само като свиваше зад ъгъла на улицата, свали шапката си и я размаха за сбогом.
Арамис пък пишеше дълго писмо. На кого? Никой не знаеше. В другата стая го чакаше Кети, която трябваше да замине същата вечер за Тур.
Атос допиваше бавно последната бутилка испанско вино.
През това време д’Артанян вървеше с ротата си.
Когато стигнаха предградието Сент Антоан, той се обърна, за да погледа весело Бастилията; но понеже гледаше само Бастилията, не забеляза милейди, която, яхнала дорест кон, го показваше на двама мъже със съмнителна външност — те се приближиха веднага към редицата, за да го огледат. На въпросителния им поглед милейди отговори със знак, че е той. След това, уверена, че не може да стане вече никаква грешка в изпълнението на заповедите й, пришпори коня си и изчезна. Тогава двамата мъже тръгнаха след ротата и на изхода на предградието Сент Антоан възседнаха два напълно оседлани коня, които един слуга без ливрея държеше за поводите, докато те дойдат.
XI
ОБСАДАТА НА ЛА РОШЕЛ
Обсадата на Ла Рошел бе едно от големите политически събития през царуването на Луи XIII и една от големите операции на кардинала. Затова е интересно и дори необходимо да споменем няколко думи за нея; а и много подробности от тази обсада са тясно свързани със събитията, които се заехме да разкажем, и ние не можем да ги отминем мълчаливо.
Политическите намерения на кардинала, когато предприе тази обсада, бяха много големи. Да изложим най-напред тях, после да преминем към личните, които имаха може би не по-малко влияние върху негово високопреосвещенство.
От главните градове, които Анри IV беше дал на хугенотите като укрепени пунктове, оставаше само Ла Рошел. Трябваше да се разруши тази последна крепост на калвинизма, опасна почва, от която непрестанно никнеха семената на гражданските борби и външните войни.
Испанци, англичани, недоволни италианци, авантюристи от всички народности, от всички секти, случайни войници се стичаха при първия призив под знамената на протестантите и образуваха сякаш огромен съюз, чиито клонове лесно се разпростираха по всички краища на Европа.
И Ла Рошел, който придобил особено значение след разрушаването на другите калвинистки градове, стана огнище на раздори и честолюбие. Нещо повече — пристанището му беше последната отворена врата за англичаните във френското кралство и като я разтвореше за Англия, нашият вечен враг кардиналът, завършваше делото на Жана д’Арк и дук дьо Гиз.
Затова Басомпиер, който беше едновременно протестант и католик, протестант по убеждение и католик като командир на ордена на свети дух, Басомпиер, който беше германец по рождение и французин по душа, с една дума, Басомпиер, който командуваше отделна част при обсадата на Ла Рошел казваше, като стреляше в главата на много други благородници протестанти като него:
— Ще видите, господа, че ще бъдем достатъчно глупави да превземем Ла Рошел!
И Басомпиер имаше право: обстрелването на остров Ре му предвещаваше севенските кланета; превземането на Ла Рошел беше предисловие към отменяването на Нантския едикт.
Но ние казахме вече, че наред с тия намерения на министъра, който гледаше да изравни и опрости всичко, и които принадлежат на историята, летописецът е длъжен да отбележи и дребните стремежи на влюбения мъж и ревнивия любовник.
Ришельо, както всеки знае, беше влюбен в кралицата. Не бихме могли да кажем дали тази любов имаше за него обикновена политическа цел, или пък беше само една от ония дълбоки страсти, които Ана Австрийска вдъхваше на всички, които я заобикаляха, но във всеки случай ние видяхме от предишното развитие на нашия разказ, че Бъкингам го победи и в два-три случая, особено в случая с диамантения накит, благодарение предаността на тримата мускетари и на храбростта на д’Артанян, му се надсмя жестоко.
И така, ставаше дума Ришельо не само да избави Франция от един враг, но и да си отмъсти на един съперник; при това отмъщението трябваше да бъде голямо и блестящо и напълно достойно за един мъж, който държи в ръката си вместо бойна шпага военните сили на цяло едно кралство.
Ришельо знаеше, че като победи Англия, ще победи Бъкингам, че като възтържествува над Англия, ще възтържествува над Бъкингам и накрай — като унизи Англия в очите на Европа, ще унижи Бъкингам в очите на кралицата. От своя страна Бъкингам, при все че поставяше честта на Англия над всичко, беше подтикван от съвсем същите подбуди като кардинала; и Бъкингам преследваше лична мъст: под никакъв предлог Бъкингам не можа да се върне във Франция като посланик, затова искаше да се върне като завоевател.