— Кой е?
— А вие кои сте? — обади се единият конник.
— Това не е отговор! — отговори Атос. — Кой е? Отговорете или ще стреляме.
— Внимавайте какво правите, господа! — извика тогава звучен глас, който, изглежда, беше свикнал да заповядва.
— Тогава е сигурно някой висш офицер, който прави нощна обиколка — предположи Атос. — Какво да сторим, господа?
— Кои сте вие? — повтори същият глас със същия повелителен тон. — Отговорете кои сте или може да пострадате за своето непокорство.
— Кралски мускетари — отвърна Атос, който все повече и повече се убеждаваше, че човекът, който ги разпитва, има това право.
— От коя рота?
— От ротата на Тревил.
— Приближете се на установеното разстояние и доложете какво правите тук по това време.
Тримата приятели се приближиха, малко клюмнали, защото сега и тримата бяха убедени, че имат работа с човек, който е по-силен от тях. Всъщност те оставиха Атос да говори от тяхно име.
Единият конник, този, който се беше обадил втори, стоеше на десетина крачки пред другаря си. Атос кимна на Портос и Арамис да останат и те назад и пристъпи сам.
— Извинете, господин офицер — започна Атос. — Но ние не знаехме с кого имаме работа и както виждате, добре си отваряхме очите.
— Името ви? — запита офицерът, който прикриваше част от лицето си с мантията.
— Но, господине — възрази Атос, който почваше да негодува срещу тоя разпит, — дайте ми, моля ви, доказателство, че имате право да ме разпитвате.
— Името ви? — повтори конникът, като отпусна мантията си така, че откри лицето си.
— Господин кардиналът — извика смаян мускетарят.
— Името ви? — повтори за трети път негово високопреосвещенство.
— Атос — отговори мускетарят.
Кардиналът кимна на спътника си, който се приближи.
— Тези трима мускетари ще ни последват — каза му той шепнешком, — не искам да се знае, че съм излязъл от лагера, а щом те са с нас, ще бъдем уверени, че няма да кажат никому.
— Ние сме благородници, монсеньор — обади се Атос. — Поискайте да ви дадем честна дума и не се тревожете за нищо. Слава богу, знаем да пазим тайна.
Кардиналът устреми проницателния си поглед върху смелия събеседник.
— Вие имате остър слух, господин Атос — забеляза кардиналът. — А сега слушайте какво ще ви кажа: не от недоверие ви моля да ме последвате, а за да бъда в по-голяма безопасност — навярно двамата ви спътници са господата Портос и Арамис?
— Да, ваше високопреосвещенство — отвърна Атос, а в това време двамата мускетари, които бяха останали назад, се приближиха с шапки в ръка.
— Познавам ви, господа — рече кардиналът, — познавам ви: зная, че не сте ми дотам приятели и ми е неприятно, но зная, че сте храбри и честни благородници и че човек може да ви се довери. Господин Атос, направете ми честта да ме придружите заедно с вашите двама приятели и тогава ще имам охрана, на която би ми завидил и негово величество, ако го срещнем.
Тримата мускетари се поклониха чак до шията на конете си.
— Кълна се в честта си, ваше високопреосвещенство — заяви Атос, — ненапразно ни вземате със себе си: ние срещнахме по пътя опасни личности и дори се скарахме с четирима в кръчмата „Червеният гълъбарник“.
— Скарахте ли се, господа? Защо? — запита кардиналът. — Вие знаете, че не обичам кавгите.
— Именно затова си позволявам да ви предупредя, ваше високопреосвещенство, какво се случи, защото вие може да го научите от други, не от нас, и въз основа на някой лъжлив донос да повярвате, че ние сме виновни.
— И какви са последиците от тази кавга? — запита кардиналът, като свъси вежди.
— Моят приятел Арамис, който е пред вас, е леко ранен с шпага в ръката, но това няма да му попречи, както ваше високопреосвещенство ще имате възможност да се убедите, да излезе утре на пристъп, ако ваше високопреосвещенство заповядате да се щурмува.
— Но вие не сте от тези, които се оставят лесно да ги ранят — подхвърли кардиналът. — Хайде, бъдете откровени, господа. Вие не сте останали длъжни, нали? Изповядайте се, знаете, че аз имам право да опрощавам греховете.
— Аз, монсеньор — поде Атос, — дори не се докоснах до шпагата си, а сграбчих през кръста онзи, с когото имах разправия, и го хвърлих през прозореца. Изглежда, че при падането — продължи Атос с известно колебание — си е счупил крака.
— Аха! — каза кардиналът. — А вие, господин Портос?
— Аз, монсеньор, зная, че дуелите са забранени, и затова грабнах пейката и така ударих единия разбойник, че май му строших рамото.
— Добре — рече кардиналът. — А вие, господин Арамис?