— Слушайте, милейди — казваше кардиналът, — работата е важна. Седнете да поговорим.
— Милейди! — прошепна Атос.
— Слушам с най-голямо внимание, ваше високопреосвещенство — отвърна женски глас, който накара мускетаря да потрепери.
— Един малък кораб с английски екипаж, капитанът на който ми е предан, ви чака край устието Шарант във форта Ла Поант. Ще отплава утре сутринта.
— Тогава аз трябва да замина за там тая нощ?
— Още сега, с други думи, след като получите указанията ми. Двама мъже, които ще намерите пред вратата, когато излизате, ще ви придружат. Ще ми позволите да изляза пръв. После, половин час след мене, ще излезете и вие.
— Да, монсеньор. Сега да се върнем към задачата, която искате да ми възложите. Тъй като аз държа да бъда достойна и за в бъдеще за вашето доверие, благоволете, ваше високопреосвещенство, да ми я изложите ясно и точно, за да не допусна някаква грешка.
Настъпи за миг дълбоко мълчание между двамата събеседници. Явно беше, че кардиналът измерваше предварително думите, които щеше да каже, а милейди напрягаше всичките си умствени способности, за да разбере това, което той ще й каже, и да го запечати в паметта си.
Атос използува това време, за да каже на другарите си да затворят вратата отвътре и им даде знак да дойдат и те да слушат.
Двамата мускетари, които обичаха удобствата, донесоха по един стол за себе си и един за Атос. И тримата седнаха, приближили глави и наострили уши.
— Вие ще заминете за Лондон — продължи кардиналът. — Като пристигнете в Лондон, ще намерите Бъкингам.
— Трябва да ви забележа, ваше високопреосвещенство — каза милейди, — че след случая с диамантения накит, за който дукът винаги ме е подозирал, негова светлост няма доверие в мене.
— Този път не става дума да печелите доверието му — поясни кардиналът, — а да отидете честно и открито при него като посредник.
— Честно и открито — повтори милейди с неописуем израз на двуличие.
— Да, честно и открито — продължи кардиналът със същия глас. — Всички тези преговори трябва да се водят открито.
— Ще следвам буквално указанията, които очаквам да ми дадете, ваше високопреосвещенство.
— Ще се явите пред Бъкингам от мое име и ще му кажете, че зная всички приготовления, които прави, но че те не ме тревожат много, защото при първата стъпка, която се осмели да направи, ще погубя кралицата.
— Ще повярва ли той, че ваше високопреосвещенство сте в състояние да изпълните заплахата, която му отправяте?
— Да, защото имам доказателства.
— Трябва да му представя тези доказателства, за да ги прецени.
— Разбира се, и ще му кажете, че ще оповестя донесението на Боа Робер и на маркиз дьо Вотрю за свиждането, което дукът е имал с кралицата в дома на съпругата на конетабла вечерта, когато съпругата на конетабла е давала маскен бал. Ще му кажете, за да няма никакво съмнение, че е бил в костюма на Великия Могол, който е трябвало да носи дук дьо Гиз и го е купил от него за три хиляди пистола.
— Добре, монсеньор.
— Известни ми са всички подробности по влизането и излизането му в двореца, когато се е вмъкнал през нощта, преоблечен като италиански гадател. Кажете му, за да не се съмнява в достоверността на моите сведения, че под мантията си е имал голяма бяла рокля, осеяна с черни точки, черепи и кръстосани кости, за да може в случай, че го открият, да мине за призрака на Бялата дама, която, както е известно на всички, се появява Лувър всеки път, когато ще се случи някое важно събитие.
— Това ли е всичко, монсеньор?
— Кажете му също така, че са ми известни всички подробности от случая в Амиен и ще поръчам да напишат малък, остроумен роман с разположението на градината и с образите на главните герои в тая нощна сцена.
— Ще му кажа това.
— Кажете му също, че Монтепо е в ръцете ми, че Монтепо е в Бастилията, че у него наистина не сме намерили никакво писмо, но че мъченията могат да го накарат да каже това, което знае, и дори… това, което не знае.
— Чудесно.
— И накрая добавете, че в бързината си да напусне остров Ре негова светлост е забравил в квартирата си някакво писмо на госпожа дьо Шеврьоз, което злепоставя особено много кралицата, тъй като доказва не само че нейно величество може да обича враговете на краля, но също, че тя е в заговор с враговете на Франция. Запомнихте добре всичко, каквото ви казах, нали?