— Съдете сам, ваше високопреосвещенство: балът, даден от съпругата на конетабла, нощта в Лувър, вечерта в Амиен, арестуването на Монтегю, писмото на госпожа дьо Шеврьоз.
— Това е — рече кардиналът. — Това е. Вие имате прекрасна памет, милейди.
— Но — продължи жената, на която кардиналът изказа тази учтива любезност, — ако въпреки всички тия доводи дукът не отстъпи и продължи да застрашава Франция?
— Дукът е влюбен като безумец или по-скоро като глупак — продължи дълбоко огорчен Ришельо. — Както някогашните паладини, той поведе тази война само за да спечели един поглед от своята любима. Ако знае, че тази война може да струва честта, а може би и свободата на дамата на неговите мечти, както казва той, уверявам ви, че ще се позамисли.
— Но все пак — подзе милейди с настойчивост, която доказваше, че тя иска да проникне ясно и докрай в задачата, която й възлагаха, — все пак ако той упорствува?
— Ако упорствува… — повтори кардиналът — това е невероятно.
— Но е възможно — добави милейди.
— Ако упорствува… — негово високопреосвещенство млъкна за миг, после продължи — ако упорствува, добре! Ще разчитам на едно от ония събития, които изменят положението на една държава.
— Ако, ваше високопреосвещенство, благоволите да ми посочите няколко такива събития в историята — каза милейди, — ще споделя може би вашата вяра в бъдещето.
— Да, добре, ето например — отговори Ришельо, — когато през 1610 година, подбуждан почти от същата причина, която подтиква дука, крал Анри IV, вечна му слава, щеше да нахлуе в едно и също време във Фландрия и в Италия, за да удари едновременно от две страни Австрия, не се ли случи тогава едно събитие, което спаси Австрия? Защо френският крал да не бъде също така щастлив както императорът?
— Ваше високопреосвещенство има предвид удара с нож на улица Железарска?
— Точно така — отвърна кардиналът.
— Ваше високопреосвещенство, не се ли боите, че мъчителната смърт на Равайак ще уплаши ония, които биха помислили да последват примера му?
— Винаги, във всички страни, особено в страните, разяждани от религиозна вражда, ще се намерят фанатици, които на драго сърце биха пожелали да станат мъченици. Ето тъкмо сега си спомням, че пуританите са озлобени срещу Бъкингам и че техните проповедници го наричат антихрист.
— Е? — запита милейди.
— Е! — продължи равнодушно кардиналът. — Достатъчно е засега например да се намери млада, хубава и ловка жена, която да си отмъсти сама на дука. Такава жена може да се срещне: дукът има успех между жените и ако е посял много любов с клетвите си за вечна вярност, посял е и много омраза с вечната си невярност.
— Разбира се — каза студено милейди, — такава жена може да се срещне.
— Една такава жена, която би сложила ножа на Жак Клеман или на Равайак в ръцете на някой фанатик, би спасила Франция.
— Да, но тя ще бъде съучастница в убийството.
— Узнаха ли някога кои са съучастниците на Равайак и на Жак Клеман?
— Не, защото може би те бяха много високопоставени, за да се осмелят да ги потърсят там, където се намираха. Не за всекиго биха изгорили съдебната палата, монсеньор.
— Значи вие мислите, че пожарът в съдебната палата не се дължи на случайност? — запита Ришельо така небрежно, сякаш задаваше съвсем маловажен въпрос.
— Аз, монсеньор, не мисля нищо — отвърна милейди, — споменавам само един случай, това е всичко. Казвам само, че ако се наричах госпожица дьо Монпасие или кралица Мария дьо Медичи, нямаше да бъда толкова предпазлива, колкото съм сега, когато се казвам само лейди Кларик.
— Имате право — призна Ришельо, — какво искате всъщност?
— Искам една заповед, която да одобрява предварително всичко, което мисля, че трябва да направя за висшето благо на Франция.
— Но най-напред трябва да се намери жената, която би си отмъстила на дука.
— Тя е намерена — рече милейди.
— После би трябвало да се намери нещастният фанатик, който ще послужи за оръдие на божията справедливост.
— Ще се намери.
— Добре! — отвърна дукът. — Тогава ще дойде време да получите заповедта, която поискахте преди малко.
— Вие имате право, ваше високопреосвещенство — каза милейди, — и аз сгреших, като виждах в задачата, с която ме удостоявате, повече, отколкото тя е в действителност, с други думи, да известя на негова светлост от страна на ваше високопреосвещенство, че са ви известни всички преобличания, с помощта на които е успял да се приближи до кралицата през време на бала, даден от съпругата на конетабла. Че имате доказателства за срещата на кралицата в Лувър с някой си италиански астролог, който не е бил никой друг, а Бъкингамският дук. Че сте поръчали малък, крайно интересен роман за случката в Амиен, с разположението на градината, където се е развила тая случка, и с образите на главните герои, които са взели участие в нея, че Монтепо е в Бастилията и че мъченията могат да го накарат да каже неща, които си спомня, и дори неща, които е забравил. И накрая, че притежавате някакво писмо от госпожа дьо Шеврьоз, намерено в квартирата на негова светлост, което злепоставя особено много не само тази, която го е писала, но и тази, от името на която е написано. После, ако въпреки всичко той упорствува и с това, както казах преди малко, се ограничава моята задача, остава ми само да се моля богу да направи чудо, за да спаси Франция. Това е всичко, нали, монсеньор, и аз нямам какво друго да правя.