— А, да! Драги приятелю на един англичанин — прекъсна го Атос. — Добре почвате! Отлично, д’Артанян! Само за тази дума ще ви разчекнат жив, вместо да ви разкъсат на колелото.
— Добре! Така да бъде. Тогава ще пиша просто господине.
— Можете да пишете дори милорд — добави Атос, който държеше много на приличието.
— „Милорд, спомняте ли си малкото оградено място за кози край Люксембург?“
— Ха! Сега пък Люксембург! Ще помислят, че правите намек за кралицата майка! Хитро измислено — подметна Атос.
— Добре! Ще пишем чисто и просто: „Милорд, спомняте ли си онова малко, оградено място, където ви спасих живота?“
— Драги ми д’Артанян — заяви Атос. — вие ще бъдете винаги много лош съчинител: „Където ви спасих живота!“ Пфу! Това не е достойно. На един благородник никога не се напомнят такива услуги. Да загатнеш за услуга, значи да отгърмиш.
— Ах, драги мой — въздъхна д’Артанян. — вие сте непоносим и ако трябва да пиша под ваше наблюдение, повярвайте ми, ще се откажа.
— И добре ще направите. Служете си с пушката и с шпагата, драги, и ще се справите изкусно с тези две упражнения; но предайте перото на господин абата, това е негова работа.
— Да, да! Имате право — каза Портос. — Предайте перото на Арамис, който пише тези на латински.
— Добре! Съгласен съм — отстъпи д’Артанян. — Съчинете ни това писъмце. Арамис, но заклевам се в нашия свет отец, папата, внимавайте добре, защото и аз ще ви дера, предупреждавам ви.
— Нямам нищо против — отвърна Арамис с онова простодушно доверие, което е присъщо на всеки поет. — Но обяснете ми в какво се състои работата: чувал съм да казват от тук-там, че тая снаха била негодница, дори аз сам се убедих в това, като слушах разговора й с кардинала.
— По-тихо, дявол да го вземе! — прошепна Атос.
— Но — продължи Арамис — аз не зная подробностите.
— Аз също — додаде Портос.
Д’Артанян и Атос се гледаха известно време мълчаливо.
Най-после Атос, като се съсредоточи и стана по-блед от всеки друг път, кимна с глава, че е съгласен — д’Артанян разбра, че може да говори.
— Добре! Ето какво трябва да се пише — започна д’Артанян: — „Милорд, вашата снаха е престъпница, която искаше да ви убият, за да ви наследи. Но тя не е имала право да се омъжи за вашия брат, тъй като е била омъжена вече във Франция и понеже е била…“
Д’Артанян се спря, сякаш търсеше думата, и погледна Атос.
— Изгонена от съпруга си — подсказа му Атос.
— Защото е била жигосана — продължи д’Артанян.
— Ха! Невъзможно! — извика Портос. — Искала е да убият девера й?
— Да.
— И е била женена? — запита Арамис.
— Да.
— И мъжът й е забелязал, че има жиг на рамото й? — ахна Портос.
— Да.
Трите да бяха казани от Атос с все по-мрачен и по-мрачен глас.
— А кой е виждал този жиг? — запита Арамис.
— Д’Артанян и аз или по-скоро, за да спазим хронологическия ред, аз и д’Артанян — отвърна Атос.
— А мъжът на това ужасно изчадие жив ли е още? — запита Арамис.
— Жив е.
— Уверен ли сте?
— Уверен съм.
Последва студено мълчание, което всеки изживя според характера си.
— Този път — продължи Атос, като наруши пръв мълчанието — д’Артанян ни нахвърли прекрасен план и това трябва да се напише най-напред.
— Дявол да го вземе! Имате право, Атос — забеляза Арамис, — трудно е да се съчини такова писмо, господин канцлерът дори би се затруднил да напише толкова убедително послание, а господин канцлерът съставя много умело протоколите. Няма значение! Мълчете, пиша.
И Арамис наистина взе перото, мисли известно време, написа осем или десет реда с изискан дребен женски почерк, после тихо и бавно, сякаш претегляше добросъвестно всяка дума, прочете следното:
„Милорд,
Лицето, което ви пише тия няколко реда, имаше честта да кръстоса с вас шпагата си в едно малко, оградено място на улица Ад. Понеже вие сам благоволихте да наречете няколко пъти след тоя случай това лице свой приятел, то е длъжно да ви докаже дружбата си с един добър съвет. На два пъти вие едва не станахте жертва на една ваша близка роднина, която вие смятате за своя наследница, защото не знаете, че преди да сключи брак в Англия, тя е била омъжена вече във Франция. Но третия път можете да загинете. Вашата роднина замина тази нощ от Ла Рошел за Англия. Следете за пристигането й, защото тя има сериозни и чудовищни намерения. Ако държите непременно да узнаете на какво е способна, прочетете нейното минало на лявото й рамо.“
— Добре! Това е чудесно — рече Атос, — вие имате перо на държавен секретар, драги ми Арамис. Сега лорд Уинтър ще си отваря добре очите, стига предупреждението, разбира се, да стигне до него, а дори и да попадне в ръцете на негово високопреосвещенство, ние няма да бъдем злепоставени. Но понеже слугата, който ще замине, може да ни уверява, че е бил в Лондон, а да се спре в Шателро, ще му предадем с писмото само половината сума, като му обещаем останалата половина, когато донесе отговора. У вас ли е диамантът? — продължи Атос.