„Той е“ — каза си тя.
И запя същата благочестива песен, която беше въодушевила миналата вечер така силно Фелтън.
Но макар че нежният й, плътен и звучен глас прозвуча по-мелодично и по-затрогващо от друг път, вратата остана затворена. Ала на милейди се стори при един от беглите погледи, които хвърляше към малкото прозорче на вратата, че съзря през гъстата решетка пламенните очи на младежа; дали това беше действителност или видение, но този път той не влезе. Само че малко след като завърши благочестивата си песен, милейди сякаш чу дълбока въздишка. После същите стъпки, които беше чула да се приближават, се отдалечиха бавно, сякаш със съжаление.
XXV
ЧЕТВЪРТИ ДЕН В ПЛЕННИЧЕСТВО
На следния ден, когато Фелтън влезе при милейди, я свари права, стъпила върху едно кресло. Тя държеше в ръцете си въже, направено от няколко батистени кърпички, разкъсани на ивици, сплетени и завързани една за друга. При скърцането, което се чу, когато Фелтън отвори вратата, милейди скочи леко от креслото на пода и се опита да скрие зад гърба си стъкменото въже, което държеше в ръка.
Младият човек беше още по-блед от обикновено и зачервените му от безсъние очи показваха, че е прекарал трескава нощ.
Но на челото му бе изписана строгост, по-сурова от всеки друг път.
Той пристъпи бавно към милейди, която беше седнала, улови крайчеца на смъртоносното въже, отпуснато по невнимание или нарочно, и я запита студено:
— Какво е това, госпожо?
— Това, нищо — отвърна милейди, като се усмихна със скръбно изражение, което умееше така добре да придава на усмивката си, — отегчението е смъртен враг на затворниците, аз се отегчавах и за развлечение изплетох това въже.
Фелтън дигна очи към онова място, където беше сварил милейди права върху креслото, на което сега беше седнала, и над главата й забеляза зазидана в стената позлатена кука, която служеше за окачване на дрехи или оръжие.
Той потрепера и затворницата забеляза това — макар и свела очи, тя нищо не изпускаше от погледа си.
— Какво правехте изправена върху креслото? — запита той.
— Какво ви интересува това? — отговори милейди.
— Но — добави Фелтън — аз искам да зная.
— Не ме разпитвайте — рече затворницата, — вие знаете много добре, че на нас, истинските християни, ни е забранено да лъжем.
— Добре! — каза Фелтън. — Аз ще ви кажа какво правехте или по-скоро какво щяхте да направите: щяхте да изпълните гибелното намерение, което таите в ума си. Помислете, госпожо, ако нашият бог забранява лъжата, той забранява много по-строго самоубийството.
— Когато бог вижда някое свое създание преследвано несправедливо, поставено между самоубийството и безчестието, повярвайте ми, господине — отвърна милейди с глас, който показваше, че е дълбоко убедена, — бог му прощава самоубийството, защото тогава самоубийството е мъченичество.
— Вие или преувеличавате, или не се доизказвате. Говорете, госпожо, за бога, изяснете се.
— Да ви разкажа своите нещастия ли, за да ги сметнете за басни; да ви кажа своите намерения ли, за да ги разкриете на моя мъчител! Не, господине, всъщност какво ви интересува животът или смъртта на една осъдена нещастница? Вие отговаряте само за моето тяло, нали? И стига да представите един труп и да познаят, че е моя, няма да искат нищо повече от вас, а може би дори ще получите двойна награда.
— Аз ли, госпожо! Аз ли! — извика Фелтън. — Как можете да допуснете, че бих приел някога награда за вашия живот! О, вие не мислите какво говорите!
— Оставете ме, Фелтън, оставете ме да направя това, което съм намислила — отвърна възбудено милейди. — Всеки войник трябва да бъде амбициозен, нали? Вие сте лейтенант, е добре? Ще вървите след ковчега ми с чин капитан!
— Но какво съм ви направил — каза разколебано Фелтън. — за да ми стоварвате такава отговорност пред хората и пред бога? След няколко дни вие ще бъдете далеч оттук, госпожо, животът ви няма да бъде вече под моя охрана и — добави той с въздишка — вие ще разполагате с него, както си искате.
— Така ли — извика милейди, сякаш не можеше да сдържи свещеното си негодувание, — вие, набожният човек, вие, когото наричат праведен, вие желаете само едно: да не бъдете обвинен, да не бъдете обезпокоен за моята смърт!
— Аз трябва да бдя над вашия живот, госпожо, и ще бдя над него.
— Но разбирате ли вие каква служба изпълнявате? Жестока, дори ако бях виновна, а как бихте я нарекли, как би я нарекъл бог, ако съм невинна?
— Аз съм войник, госпожо, и изпълнявам получените заповеди.