— Какво правите? — попита изненадана милейди.
— Обвийте с ръце шията ми и не се бойте от нищо.
— Но така ще загубите равновесие и ще се пребием и двамата.
— Бъдете спокойна, аз съм моряк.
Нямаше нито миг за губене. Милейди обви с двете си ръце шията на Фелтън и се остави да я измъкне през прозореца.
Фелтън започна да се спуска бавно, от стъпало на стъпало. Въпреки тежестта на телата им, вятърът ги полюшваше във въздуха.
Изведнъж Фелтън се спря.
— Какво има? — попита милейди.
— Тихо — каза Фелтън, — чувам стъпки.
— Открити сме! — Настъпи кратко мълчание.
— Не — обади се Фелтън, — няма нищо.
— Но какъв е този шум?
— Патрулът обикаля замъка.
— Къде обикаля?
— Точно под нас.
— Ще ни открият.
— Няма, ако не блесне мълния.
— Ще се спънат в края на стълбата.
— За щастие тя е на шест стъпки от земята.
— Ето ги, боже мой!
— Мълчете!
И двамата останаха увиснали, неподвижни, притаили дъх, на двадесет стъпки от земята. През това време войниците минаваха под тях, като се смееха и разговаряха.
Настъпи страшен миг за двамата бегълци.
Патрулът мина. Чу се шумът от отдалечаващи се стъпки и шепотът от гласовете, които постепенно замираха.
— Сега — рече Фелтън — ние сме спасени. Милейди въздъхна и изгуби съзнание.
Фелтън продължи да се спуска. Като стигна долния край на стълбата и не почувствува вече опора за краката, той се вкопчи с ръце. Най-после, като хвана последното стъпало, той се отпусна на китките си и допря земята. Наведе се, досегна кесията със златото и я захапа със зъби.
После дигна милейди на ръце и бързо се отдалечи в противоположна на патрула посока. Скоро свърна от патрулния път, спусна се по скалите и като слезе на самия бряг, свирна.
Отговориха му по същия начин и след пет минути се зададе лодка с четирима гребци.
Лодката се приближи, колкото може по-близо, но тъй като беше плитко, не се допря до самия бряг, Фелтън нагази до пояс във водата — не искаше да повери на никого скъпоценния си товар.
За щастие бурята започваше да утихва, но морето все още беше бурно. Малката лодка подскачаше по вълните като орехова черупка.
— Към шлюпа — каза Фелтън — и гребете бързо. — Четиримата души започнаха да гребат, но морето беше много бурно и греблата с мъка пореха водата.
Все пак се отдалечаваха от замъка. Това беше най-важното. Нощта бе много мрачна и вече беше почти невъзможно да се забележи брегът и следователно още по-трудно биха могли да забележат лодката от брега.
Някаква черна точка се люшкаше в морето.
Това беше шлюпът.
Докато четиримата гребци с всички сили гребяха към него, Фелтън развърза въжето, после кърпичката, с която бяха вързани ръцете на милейди.
После, когато ръцете й бяха развързани, той гребна малко вода от морето и поръси лицето й.
Милейди въздъхна и отвори очи.
— Къде съм? — попита тя.
— Спасена — отвърна младият офицер.
— О! Спасена! Спасена! — извика тя. — Да, ето небето, ето морето! Въздухът, който дишам, е въздухът на свободата. Ах!… Благодаря, Фелтън, благодаря!
Младежът я притисна до сърцето си.
— Но какво ми е на ръцете? — попита милейди. — Като че са ми стискали китките в менгеме!
Милейди подигна ръцете си и наистина китките й бяха посинели.
— Жалко! — рече Фелтън, като погледна тия хубави ръце и поклати леко глава.
— О, нищо, нищо! — извика милейди. — Сега си спомням! — Милейди се озърна.
— Тук е — каза Фелтън и бутна с крак кесията с пари. Приближаваха се до шлюпа. Дежурният моряк извика към лодката, от лодката отговориха.
— Какъв е този кораб? — попита милейди.
— Шлюпът, който наех за вас.
— Къде ще ме закара?
— Където искате, стига само да ме оставите в Портсмут.
— Какво ще правите в Портсмут? — запита милейди.
— Ще изпълня заповедите на лорд Уинтър — отговори Фелтън с мрачна усмивка.
— Какви заповеди? — попита милейди.
— Как, не разбирате ли? — каза Фелтън.
— Не. Обяснете ми, моля ви.
— Понеже не ми вярваше вече, поиска сам да ви пази, а мене ме изпрати да отнеса вместо него за подпис при Бъкингам заповедта за вашето заточение.
— Но щом не ви е вярвал, как ви е поверил тая заповед?
— Полагаше ли се да зная какво нося?
— Имате право. И вие отивате в Портсмут?
— Нямам време за губене. Утре е двадесет и трети, а Бъкингам заминава утре с флотата си.