Дукът постави перото върху заповедта.
— Вие няма да подпишете тая заповед, милорд! — заяви Фелтън, като пристъпи крачка към дука.
— Аз ли няма да подпиша тая заповед! — учуди се Бъкингам. — Защо?
— Защото ще надникнете в душата си и ще отдадете справедливост на милейди.
— С изпращането й в Тайбърн й се отдава справедливост — отговори Бъкингам. — Милейди е безчестна жена.
— Ваша светлост, милейди е ангел, вие знаете добре това и аз искам от вас свободата й.
— Хайде де! — възкликна Бъкингам. — Да не сте луд, та ми говорите така?
— Милорд, извинете ме! Говоря, както мога. Сдържам се. Но, милорд, помислете си какво ще направите и се пазете да не превишите мярката!
— Моля?… Боже, прости ми! — извика Бъкингам. — Той сякаш ме заплашва!
— Не, милорд, още моля и ви казвам: една капка вода е достатъчна, за да прелее пълната чаша, една малка грешка може да навлече възмездие над главата, щадена въпреки толкова престъпления.
— Господин Фелтън — каза Бъкингам, — ще излезете оттук и ще отидете веднага под арест.
— Вие ще ме изслушате докрай, милорд. Вие сте прелъстили тази девойка, вие сте я оскърбили, вие сте я опетнили. Изкупете престъпленията си към нея, оставете я да замине свободно и аз няма да искам нищо друго от вас.
— Няма да искате! — повтори Бъкингам, като погледна учуден Фелтън и наблегна на всяка сричка от трите думи, които каза.
— Милорд — продължи Фелтън и колкото повече говореше, толкова повече се разпалваше. — Милорд, пазете се, на цяла Англия дотегнаха вашите беззакония. Милорд, вие злоупотребихте с кралската власт, която почти узурпирахте. Милорд, вие сте омразен на хората и на бога. Бог ще ви накаже по-късно, но аз, аз ще ви накажа днес.
— О! Това е вече много! — извика Бъкингам, като пристъпи крачка към вратата.
Фелтън му препречи пътя.
— Аз ви моля смирено — продължи той, — подпишете заповед за освобождението на лейди Уинтър. Помислете, че това е жената, която вие сте обезчестили.
— Махнете се, господине — процеди Бъкингам, — или ще позвъня и ще заповядам да ви оковат във вериги.
— Вие няма да позвъните — пресече го Фелтън, като се хвърли между дука и звънеца, поставен на една масичка със сребърни инкрустации. — Пазете се, милорд, вие сте в ръцете на бога.
— В ръцете на дявола, искате да кажете — извика Бъкингам, като повиши глас, за да привлече хора, но без да повика направо.
— Подпишете, милорд, подпишете заповед за освобождението на лейди Уинтър — каза твърдо Фелтън, като бутна един лист към дука.
— Насила! Подигравате ли се! Хей, Патрик!
— Подпишете, милорд.
— Никога!
— Никога?
— Помощ — извика дукът и в същото време грабна шпагата си.
Но Фелтън не му даде време да я извади. Той държеше напълно готов в пазвата си ножа, с който се беше наранила милейди. С един скок той се нахвърли върху дука. В същия миг Патрик влезе в стаята и извика:
— Милорд, писмо от Франция!
— От Франция! — възкликна Бъкингам и забрави всичко, като си помисли кой изпращаше писмото.
Фелтън използува този миг и заби ножа до дръжката в хълбока му.
— Ах! Предател! — извика Бъкингам. — Ти ме уби…
— Убийство! — изрева Патрик.
Фелтън се озърна, за да избяга, и като видя, че вратата е отворена, втурна се в съседната стая, където чакаха, както казахме, пратениците на Ла Рошел, прекоси я тичешком и хукна към стълбата. Но на най-горното стъпало срещна лорд Уинтър, който, щом го видя смъртно бледен, с блуждаещ поглед и с петна от кръв по ръката и лицето, го сграбчи за гърлото и извика:
— Знаех, но се сетих с минута закъснение! Ах, колко съм нещастен, колко съм нещастен!
Фелтън не оказа никаква съпротива. Лорд Уинтър го предаде в ръцете на стражата. Отведоха го, докато се получат нови нареждания, на една малка тераса, която се издигаше над морето. Уинтър се втурна в кабинета на Бъкингам.
При вика, който нададе дукът, при повикването на Патрик в кабинета се втурна мъжът, когото Фелтън беше срещнал във вестибюла.
Той видя дука легнал на един диван, притиснал раната със сгърчената си ръка.
— Ла Порт — продума дукът с угасващ глас, — Ла Порт, тя ли те изпраща?
— Да, ваша светлост — отвърна верният плащеносец на Ана Австрийска, — но много късно може би.
— Тихо, Ла Порт! Може да ви чуят. Патрик, не пускайте никого. О, няма да узная какво е изпратила да ми кажат! Боже мой, умирам!