Господин дьо Тревил, предупреден от негово високопреосвещенство, определи свитата и понеже без да му е известна причината, знаеше за горещото желание и дори наложителната необходимост, която имаха приятелите му да се върнат в Париж, не ще и дума, че ги включи в свитата.
Четиримата младежи научиха новината четвърт час след господин дьо Тревил, защото те бяха първите, на които той я съобщи. Тогава д’Артанян оцени милостта, която му беше оказал кардиналът, като го направи най-после мускетар. В противен случай той щеше да бъде принуден да остане в лагера, когато приятелите му заминаваха.
Разбира се, причината за тяхното нетърпение да се върнат в Париж беше опасността, на която щеше да бъде изложена госпожа Бонасийо, ако се срещнеше в Бетюнския манастир със своя смъртен враг — милейди. Затова, както казахме, Арамис беше писал веднага на Мари Мишон, онази шивачка на бельо в Тур, която имаше такива влиятелни познати, да издействува от кралицата разрешение госпожа Бонасийо да излезе от манастира и да се оттегли в Лотарингия или в Белгия. Отговорът не се забави много и десетина дни след това Арамис получи следното писмо:
„Драги братовчеде,
Ето разрешение от сестра ми да изтеглите нашата малка слугиня от Бетюнския манастир, където мислите, че въздухът е вреден за нея. Сестра ми ви изпраща това разрешение с голямо удоволствие, защото тя обича много това момиче и си запазва правото да му бъде полезна по-късно.
Целувам ви.
Мари Мишон“
Към писмото беше приложено така съставеното разрешение:
„Игуменката на Бетюнския манастир да предаде на лицето, което й връчи тази бележка, послушницата, която беше постъпила в нейния манастир с моя препоръка и е под мое покровителство.
Лувър, 10 август 1628 година.
Ана“
Не е трудно да се разбере колко развеселиха остроумните младежи тия роднински връзки на Арамис с една шивачка, която наричаше кралицата своя сестра. Но Арамис, след като се изчерви два-три пъти до уши от грубите шеги на Портос, помоли приятелите си да не говорят вече по този въпрос, като заяви, че ако му се спомене само една дума, няма да използува повече братовчедката си за посредница.
И тъй за Мари Мишон вече не стана дума между четиримата мускетари, които всъщност имаха това, което искаха: разрешението да изведат госпожа Бонасийо от кармелитския манастир в Бетюн. Наистина това разрешение не им вършеше много работа, докато бяха в лагера край Ла Рошел, тъй да се каже на другия край на Франция; и д’Артанян бе решил да иска отпуск от господин дьо Тревил, като му повери чисто и просто значението на своето заминаване, когато на него и на тримата му приятели бе съобщена новината, че кралят ще замине за Париж със свита от двадесет мускетари и че те са включени в тая свита.
Радостта бе голяма. Изпратиха слугите напред с багажа, а те заминаха сутринта.
Кардиналът изпрати негово величество от Сюржер до Мозе и там кралят и неговият министър се сбогуваха, като показаха взаимни приятелски чувства.
Но кралят, който търсеше развлечение, пътувайки колкото можеше по-бързо, защото искаше да пристигне в Париж на двадесет и трети, се спираше от време на време за лов със соколи — забава, към която някога го беше пристрастил де Люин и която той много обичаше. Когато това се случеше, шестнадесет от двадесетте мускетари се радваха на забавното прекарване на времето, но четирима проклинаха жестоко. Особено д’Артанян чувствуваше, че ушите му непрестанно бръмчат, което Портос обясняваше така:
— Една много знатна дама ми каза: „Това означава, че някъде говорят за вас“.
Най-после свитата мина през Париж на двадесет и трети през нощта; кралят благодари на господин дьо Тревил и му разреши да даде по четири дни отпуск, при условие че никой от щастливците няма да се явява на публично място, инак ги чака затваряне в Бастилията.
Първи получиха отпуски — не е трудно да се отгатне — нашите четирима приятели. Нещо повече, Атос издействува от господин дьо Тревил шест дни вместо четири и прибави към тези шест дни още две нощи, тъй като те заминаха на двадесет и четвърти в пет часа вечерта, а господин дьо Тревил писа благосклонно на отпуските двадесет и пети сутринта.