— Дявол да го вземе! Какво да се прави?
— Какво ви каза кардиналът за мене?
— Да взема вашите писмени или устни донесения, да се върна веднага и когато узнае какво сте свършили, ще реши какво трябва да правите.
— Тук ли трябва да остана?
— Тук или в околността.
— Не можете ли да ме вземете със себе си?
— Не, заповедта е изрична: в околностите на лагера може да ви познаят, а вашето присъствие, разбирате, нали, би злепоставило негово високопреосвещенство.
— Значи ще трябва да чакам тук или в околността.
— Само че кажете ми предварително къде ще чакате известия от кардинала, за да зная къде да ви намеря.
— Слушайте, навярно не ще мога да остана тук.
— Защо?
— Вие забравяте, че враговете ми могат да пристигнат всеки миг.
— Наистина, но тогава тази женичка ще се изплъзне от ръцете на негово високопреосвещенство?
— Ха! — извика милейди с усмивка, която беше свойствена само на нея. — Вие забравяте, че аз съм най-добрата й приятелка.
— Да, наистина! Значи мога да кажа на кардинала относно тази жена…
— Да бъде спокоен.
— Това ли е всичко?
— Той ще разбере какво означава това.
— Ще се досети. Сега кажете какво трябва да правя аз?
— Ще заминете веднага, струва ми се, че вестите, които ви нося, заслужават труда да се бърза.
— Каляската ми се счупи, като влизах в Лилие.
— Чудесно!
— Как чудесно!
— Да, аз имам нужда от вашата каляска.
— А как ще замина аз?
— На кон.
— Лесно ви е да говорите, сто и осемдесет левги.
— Че какво от това?
— Ще ги измина. После?
— После: като минавате през Лилие, ще ми изпратите своята каляска и ще заповядате на слугата си да бъде на мое разположение.
— Добре.
— Вие навярно имате в себе си някаква заповед на кардинала?
— Имам пълномощие за пълна свобода на действие.
— Ще го покажете на игуменката, ще й кажете, че днес или утре ще ме потърсят и че ще трябва да последвам лицето, което ще се представи от ваше име.
— Много добре!
— Не забравяйте да говорите грубо за мене в разговора си с игуменката.
— Защо?
— Аз съм жертва на кардинала. Трябва да вдъхна доверие на тази нещастница, госпожа Бонасийо.
— Имате право. А сега ще ми докладвате ли за всичко, което се е случило?
— Но аз ви разказах случая, вие имате добра памет. Повторете всичко, както ви го казах; хартията може да се изгуби.
— Имате право; само че трябва да зная къде да ви намеря, за да не обикалям напразно цялата околност.
— Да, почакайте.
— Искате ли карта?
— О! Познавам много добре тоя край.
— Вие ли? Кога сте идвали тук?
— Тук съм отрасла.
— Наистина ли?
— Виждате, че понякога е хубаво човек да е отрасъл някъде.
— И къде ще ме чакате?…
— Оставете ме да помисля малко; а, знаете ли, в Армантиер.
— Какво е това Армантиер?
— Малко градче на река Лис, само да премина реката и ще бъда в чужда страна.
— Прекрасно! Но, разбира се, вие ще преминете реката само в случай на опасност.
— Разбира се.
— А в такъв случай как ще узная къде се намирате?
— Имате ли нужда от слугата си?
— Не.
— Доверен човек ли е той?
— Проверен е.
— Дайте ми го; никой не го познава, ще го оставя на мястото, което съм напуснала, а той ще ви доведе, където се намирам.
— И вие казвате, че ще ме чакате в Армантиер?
— В Армантиер.
— Напишете това име на едно листче, боя се да не го забравя; името на един град не може да ни злепостави, нали?
— Кой знае? Все едно — рече милейди, като написа името на едно листче, — аз се злепоставям.
— Добре! — каза Рошфор, като взе листчето от ръцете на милейди, сгъна го и го пъхна в подплатата на шапката си. — Но бъдете спокойна, аз ще постъпя като децата и в случай че загубя листчето, ще повтарям името през целия път. Сега това ли е всичко?
— Мисля.
— Да си спомним добре: Бъкингам мъртъв или тежко ранен; вашият разговор с кардинала подслушан от четиримата мускетари; лорд Уинтър предупреден за вашето пристигане в Портсмут; д’Артанян и Атос в Бастилията; Арамис любовник на госпожа дьо Шеврьоз; Портос е самохвалко; госпожа Бонасийо е намерена; да ви изпратя каляската колкото може по-бързо; слугата ми да бъде на ваше разположение; да ви представя за жертва на кардинала, за да не се породи у игуменката някакво подозрение; Армантиер е на брега на Лис. Това ли е?
— Наистина, скъпи ми кавалере, вие имате чудна памет. Но чакайте, прибавете още нещо…