— Наистина, монсеньор — отвърна търговецът, — тя ми е споменавала тези имена.
— По какъв повод?
— Казваше, че кардинал дьо Ришельо е примамил Бъкингамския дук в Париж, за да го погуби, а заедно с него да погуби и кралицата.
— Тя ли казваше това? — извика гневно кардиналът.
— Да, монсеньор. Но аз я уверих, че греши, като говори такива неща, и че Негово високопреосвещенство не е способен…
— Мълчете, вие сте глупак! — каза кардиналът.
— Точно така ми отговори и жена ми, монсеньор.
— Знаете ли кой е отвлякъл жена ви?
— Не, монсеньор.
— Все пак подозирате, нали?
— Да, монсеньор. Но тези подозрения сякаш бяха неприятни на господин полицейския началник и аз се отказах от тях.
— Жена ви е избягала, знаехте ли това?
— Не, монсеньор. Научих го в затвора и пак от господин началника, много любезен човек.
За втори път кардиналът сдържа усмивката си.
— Значи вие не знаете какво е станало с вашата жена, след като е избягала?
— Не зная нищо, монсеньор. Навярно се е върнала в Лувър.
— В един часа сутринта още не се беше върнала.
— Ах! Боже мой! Но какво е станало тогава с нея?
— Ще узнаем, бъдете спокоен. Нищо не остава скрито за кардинала. Кардиналът знае всичко.
— В такъв случай, монсеньор, мислите ли, че кардиналът ще се съгласи да ми каже какво е станало с жена ми?
— Може би. Но преди това вие трябва да признаете всичко което знаете за връзките на жена ви с госпожа дьо Шеврьоз.
— Но аз не зная нищо, монсеньор; никога не съм я виждал.
— Когато отивахте да вземете жена си от Лувър, тя направо в къщи ли се връщаше?
— Почти никога: имаше работа с разни търговци на платно и аз я водех при тях.
— И колко бяха търговците на платно?
— Двама, монсеньор.
— Къде живеят те?
— Единият на улица Вожирар, другият на улица Ла Арг.
— Влизали ли сте с нея при тях?
— Никога, монсеньор. Чаках я пред вратата.
— А под какъв предлог тя влизаше сама?
— Под никакъв; казваше ми да чакам и аз чаках.
— Вие сте много снизходителен мъж, драги ми господин Бонасийо! — забеляза кардиналът.
„Той ме нарича «драги ми господине»! — помисли си търговецът. — Дявол да го вземе, работата започва да се нарежда!“
— Бихте ли познали вратите?
— Да.
— Знаете ли номерата?
— Да.
— Кои са те?
— Улица Вожирар номер двадесет и пет и улица Ла Ар номер седемдесет и пет.
— Добре — рече кардиналът.
При тези думи той взе едно сребърно звънче и позвъни. Влезе офицерът.
— Намерете ми Рошфор — му пошепна той. — Да дойде веднага, ако се е прибрал.
— Контът е тук — отвърна офицерът — и иска още сега да говори с Ваше високопреосвещенство.
— Да дойде тогава, да дойде! — каза бързо Ришельо. Офицерът изскочи от стаята с онази бързина, с която всички слуги на кардинала обикновено изпълняваха нарежданията му.
— Ваше високопреосвещенство! — мърмореше Бонасийо и въртеше объркан очи.
Не се минаха и пет секунди от излизането на офицера и вратата се отвори. Влезе нов посетител.
— Той е! — извика Бонасийо.
— Кой той? — запита кардиналът.
— Човекът, който отвлече жена ми. Кардиналът пак позвъни. Офицерът влезе.
— Предайте този човек на двама полицаи и нека чака, докато го повикам.
— Не, монсеньор, не, не е той! — извика Бонасийо. — Не, припознах се, този е друг и никак не прилича на него! Господинът е честен човек!
— Отведете този глупак! — каза кардиналът. Офицерът хвана Бонасийо подръка и го изведе в чакалнята, където го предаде на двама полицаи.
Новодошлият проследи нетърпеливо с поглед Бонасийо, докато го изведоха, и щом вратата след него се затвори, той се приближи бързо до кардинала и му каза:
— Видели са се!
— Кои? — запита негово високопреосвещенство.
— Тя и той.
— Кралицата и дукът! — извика Ришельо. — Да.
— Къде?
— В Лувър.
— Уверен ли сте?
— Напълно уверен.
— Кой ви каза?
— Госпожа дьо Ланоа. Както знаете, тя е безкрайно предана на Ваше високопреосвещенство.
— Защо не е съобщила по-рано?
— Случайно или от недоверие, кралицата е накарала госпожа дьо Сюржи да спи в нейната стая и я задържала целия ден.
— Бити сме, значи. Да се постараем да си го върнем.
— Аз ще ви помогна с всички сили, монсеньор, бъдете спокоен.
— Как е станало това?
— В дванадесет и половина през нощта кралицата е била с придворните си дами…