— За оня същия ли д’Артанян става дума, който рани един ден Жюсак в злополучната схватка при манастира Дешосе? — запита кралят, като погледна кардинала, който се изчерви от яд.
— А на следния ден — Бернажу?
— Да, сир, да, именно за него! Ваше величество има добра памет.
— Е, какво ще решим — запита кралят.
— Това се отнася повече до Ваше величество, отколкото до мене — каза кардиналът. — Аз бих потвърдил вината.
— А аз ще я отрека — заяви Тревил. — Но Негово величество има съдии и неговите съдии ще решат.
— Така и трябва — съгласи се кралят. — Да изпратим делото на съдиите: работата им е да съдят и те ще отсъдят.
— Само че — продължи Тревил — много жалко е, че в тия нещастни времена, в които живеем, най-чистият живот, на неоспоримата добродетел не могат да предпазят човека от позор и преследване. Армията ще бъде недоволна, мога да ви уверя в това, че е изложена на жестоки преследвания заради някакви полицейски истории.
Думите бяха непредпазливи, но господин дьо Тревил знаеше защо ги казва. Той искаше взрив, защото взривът дава пламък, а пламъкът осветява.
— Полицейски истории! — извика кралят, като се улови за думите на господин дьо Тревил. — Полицейски истории! Какво разбирате вие от тези работи, господине? Гледайте си мускетарите и не ме главоболете. Като ви слуша човек, ще помисли, че ако за нещастие бъде арестуван някой мускетар, Франция е в опасност. Колко шум за някакъв си мускетар! Ще заповядам да арестуват десет, дявол да го вземе, дори сто, цяла рота! И няма да позволя на никого да продума и една дума!
— Щом като мускетарите са подозрителни за ваше величество — каза Тревил, — те са виновни. Ето, сир, аз съм готов да ви върна шпагата си, защото след като господин кардиналът обвини моите войници, аз съм уверен, че той ще обвини в края на краищата и мен самия и по-добре ще бъде сам да отида в затвора при господин Атос, който вече е арестуван, и при господин д’Артанян, когото навярно скоро ще арестуват.
— Упорит гасконец, ще свършите ли? — запита кралят.
— Сир — продължи Тревил, без да снишава ни най-малко гласа си, — заповядайте да ми върнат мускетаря или да го съдят.
— Ще го съдят — заяви кардиналът.
— Е, още по-добре! В такъв случай ще искам разрешение от Ваше величество аз да го защищавам.
Кралят се побоя от скандал.
— Ако негово високопреосвещенство — вметна той — няма никакви лични съображения.
Кардиналът разбра какво иска да каже кралят и го превари.
— Извинете — каза той, — но щом като Ваше величество вижда в мене пристрастен съдия, аз се отказвам.
— Слушайте — рече кралят, — ще ми се закълнете ли в моя баща, че господин Атос е бил у вас, когато е станала тая случка, и че не е взел никакво участие в нея?
— Заклевам се във вашия славен баща и във вас самия, когото обичам и уважавам най-много на света!
— Размислете, сир — намеси се кардиналът. — Ако освободим затворника, ние няма да се доберем никога до истината.
— Господин Атос ще бъде винаги тук, готов да отговори, когато съдиите пожелаят да го разпитат — заяви господин дьо Тревил. — Той няма да избяга, господин кардинал, бъдете спокоен, аз лично отговарям за него.
— Да, той няма да избяга — каза кралят. — Ще го намерим винаги, както казва господин дьо Тревил. Освен това — добави той по-тихо и погледна умолително Негово високопреосвещенство — нека да ги успокоим: това е политика.
Тази политика на Луи XIII накара Ришельо да се усмихне.
— Дайте заповед, сир — обади се той. — Вие имате право да помилвате.
— Правото за помилване се прилага само към провинените, сир — каза Тревил, който искаше да има последен думата, — а моят мускетар е невинен. Следователно от вас не се иска милост, сир, а правосъдие.
— Във фор л’Евек ли е той? — запита кралят.
— Да, сир, и в карцера, в килия като последен престъпник.
— Дявол да го вземе! Дявол да го вземе! — прошепна кралят. — Какво трябва да се направи?
— Подпишете заповед за освобождението му — обади се кардиналът — и всичко ще се нареди. И аз мисля като вас, Ваше величество, че гаранцията на господин дьо Тревил е повече от достатъчна.
Тревил се поклони почтително с чувство на радост, примесено с известен страх. Той би предпочел упорита съпротива от страна на кардинала пред тази неочаквана отстъпчивост.
Кралят подписа заповедта за освобождение и Тревил веднага я занесе.