На излизане кардиналът му се усмихна приятелски и се обърна към краля:
— Какво единодушие цари между началниците и войниците при вашите мускетари, сир. Това е от голяма полза за службата и похвално за всички.
„Скоро ще ми скрои някоя лоша шега — каза си Тревил. — Никога не може да имаш последен думата с такъв човек. Но да бързам, защото кралят може да измени след малко решението си, а в края на краищата по-трудно е да вкараш в Бастилията или във фор л’Евек един човек, който е излязъл вече оттам, отколкото да задържиш един затворник, който е в ръцете ти.“
Господин дьо Тревил влезе тържествено във фор л’Евек и освободи мускетаря, който не беше загубил спокойствието и равнодушието си.
После при първата си среща с д’Артанян му каза:
— Този път се отървахте. Раната, която нанесохте на Жюсак, е платена. Но остава раната на Бернажу и трябва да се пазите.
Всъщност господин дьо Тревил имаше право да не вярва на кардинала и да не смята, че всичко е свършено, защото едва капитанът на мускетарите затвори вратата след себе си и Негово високопреосвещенство каза на краля:
— Сега сме вече само двамата, да поговорим сериозно, ако вие, Ваше величество, нямате нищо против. Сир, господин дьо Бъкингам е бил пет дена в Париж и е заминал едва тая сутрин.
XVI
КАК КАНЦЛЕРЪТ СЕГИЕ ПОТЪРСИ НЕВЕДНЪЖ КАМБАНАТА, ЗА ДА Я БИЕ, КАКТО ПРАВЕШЕ НЯКОГА
Невъзможно е да си представи човек впечатлението, което тези няколко думи направиха на Луи XIII. Той се изчерви, после пребледня и кардиналът веднага разбра, че е спечелил с един удар позициите, които беше загубил.
— Господин дьо Бъкингам в Париж! — извика той. — А защо е идвал?
— Навярно за да съзаклятничи с вашите врагове хугенотите и испанците.
— Не, дявол да го вземе, не! За да съзаклятничи срещу моята чест с госпожа дьо Шеврьоз, с госпожа дьо Лонгвил и с всички Конде!
— О, сир, що за мисъл! Кралицата е толкова благоразумна и най-важното, тя обича много Ваше величество.
— Жената е слаба, господин кардинал — забеляза кралят. — А ако става дума за нейната голяма любов към мен, аз имам особено мнение по този въпрос.
— Аз все пак продължавам да поддържам — заяви кардиналът, — че Бъкингамският дук е дошъл в Париж с чисто политическа цел.
— Аз съм убеден, че той е дошъл за друго, господин кардинал. Но ако кралицата е виновна, горко й!
— Наистина — подзе кардиналът, — колкото и неприятно да ми е да допусна такава измяна, Ваше величество ме навежда на тази мисъл, госпожа дьо Ланоа, която разпитвах няколко пъти по заповед на Ваше величество, ми каза тая сутрин, че нощес Нейно величество е стояла будна до късно, че тая сутрин е плакала много и цял ден е писала.
— Да — каза кралят. — Навярно на него. Кардинале, трябват ми книжата на кралицата.
— Но как да ги вземем, сир? Струва ми се, че нито аз, нито Ваше величество можем да се нагърбим с такава задача.
— Как постъпихте с жената на маршал д’Анкр? — извика страшно разгневен кралят. — Преровиха шкафовете й, а в края на краищата претърсиха и самата нея.
— Жената на маршал д’Анкр беше само жена на маршал д’Анкр, някаква си флорентинска авантюристка, сир, нищо повече, докато височайшата съпруга на Ваше величество е Ана Австрийска, кралица на Франция, с други думи, една от най-великите владетелки в света.
— Затова нейната вина е много по-голяма, господин дук! Колкото повече е забравила високото положение, до което е стигнала, толкова по-ниско е паднала. Всъщност аз отдавна съм решил да сложа край на тези дребни политически и любовни интриги. И при нея има някакъв си Ла Порт…
— Когото аз смятам за главна пружина на всичко, признавам — заяви кардиналът.
— И вие ли мислите като мене, че тя ми изневерява? — запита кралят.
— Аз мисля и повтарям, Ваше величество, че кралицата е в заговор срещу властта на своя крал, но никога не съм казвал — срещу неговата чест.
— А аз ви казвам, че е в заговор и срещу едното, и срещу другото. Казвам ви, че кралицата не ме обича, че тя обича друг, казвам ви, че тя обича този подлец Бъкингам! Защо не го арестувахте, докато беше в Париж?
— Да арестуваме дука? Да арестуваме първия министър на Чарлз I! Какво говорите, Ваше величество? Какъв скандал! Ами ако подозренията на Ваше величество, в което аз продължавам да се съмнявам, се оправдаеха, какъв страшен шум, какъв нечуван позор!
— Но щом като той самият се е излагал като някакъв скитник или крадец, трябваше…
Луи XIII сам се спря, уплашен от това, което щеше да каже, а Ришельо, проточил шия, напразно очакваше думите, които бяха замрели на устните на краля.