— Трябваше?
— Нищо — каза кралят. — нищо. Но докато е бил в Париж, той е бил непрестанно под наблюдение, нали?
— Да, сир.
— Къде живееше?
— На улица Ла Арп, номер седемдесет и пет.
— Къде се намира тази улица?
— Близо до Люксембург.
— И уверен ли сте, че той не се е виждал с кралицата?
— Мисля, че кралицата е твърде усърдна в своите задължения, сир.
— Но са си писали. На него кралицата е писала днес цял ден. Господин дук, тези писма ми трябват!
— Но, сир…
— Господин дук, аз ги искам на каквато и да било цена!
— Но аз трябва да забележа на Ваше величество…
— И вие ли ми изменяте, господин кардинал? Затова ли се противите винаги на моите желания? И вие ли сте в съюз с испанците и англичаните, с госпожа дьо Шеврьоз и с кралицата?
— Сир, — отвърна с въздишка кардиналът, — мислех, че аз съм защитен от такива подозрения.
— Господин кардинал, вие ме чухте. Искам тези писма.
— Има само един начин.
— Какъв?
— Да натоварим с тая задача канцлера Сегие. Тя влиза напълно в неговата длъжност.
— Изпратете да го повикат още сега!
— Той трябва да е у дома, сир. Изпратил бях да го повикат и заповядах, ако дойде, докато аз съм в Лувър, да го накарат да ме почака.
— Да го повикат веднага.
— Заповедите на Ваше величество ще бъдат изпълнени, но…
— Но какво?
— Но може би кралицата ще откаже да се подчини.
— На моите заповеди ли?
— Да, ако не знае, че тия заповеди изхождат от краля.
— Добре! За да не се съмнява в това, лично аз ще я предупредя.
— Ваше величество, вие не бива да забравяте, че направих всичко възможно, за да предотвратя разрива.
— Да, дук, зная, че вие сте много снизходителен към кралицата, прекалено снизходителен може би, и ви предупреждавам, че ще си поговорим по късно за това.
— Когато ви е угодно, Ваше величество. Но аз ще бъда винаги щастлив и горд, сир, да се пожертвувам за доброто съгласие, което желая да цари между вас и кралицата на Франция.
— Добре, кардинале, добре, изпратете да повикат канцлера; аз отивам при кралицата.
И Луи XIII отвори общата врата и влезе в коридора, който съединяваше неговите покои с покоите на Ана Австрийска.
Кралицата беше с придворните си дами госпожа дьо Гито, госпожа дьо Сабле, госпожа дьо Монбазон и госпожа дьо Гемене. В един кът се намираше и испанската прислужница доня Естефана, която беше дошла с нея от Мадрид. Госпожа льо Гемене четеше и всички я слушаха внимателно, с изключение на кралицата, която беше предложила това четене, за да може, като се преструва, че слуша, да следи нишката на собствените си мисли.
Тези мисли, макар и позлатени от последния отблясък на любовта, бяха много тъжни. Ана Австрийска, лишена от доверието на своя мъж, преследвана от омразата на кардинала, който не можеше да й прости, че е отблъснала нежните му чувства, имаше пред очите си примера на кралицата-майка, която цял живот е била измъчвана от тази омраза, макар че Мария дьо Медичи, ако се вярва на летописите от онова време, започнала да дарява на кардинала чувството, което Ана Австрийска винаги му отказвала; Ана Австрийска видя да падат около нея най-преданите й слуги, най-близките й довереници, най-скъпите й любимци. Като онези предопределени от съдбата нещастници тя носеше гибел на всеки, до когото се докоснеше. Дружбата й беше съдбоносен знак, който влечеше след себе си преследвания. Госпожа дьо Шеврьоз и госпожа дьо Верне бяха заточени. А и самият Ла Порт не криеше от господарката си, че очаква всеки миг да бъде задържан.
Тъкмо когато беше потънала в своите най-дълбоки и мрачни мисли, вратата на стаята се отвори и влезе кралят.
В същия миг тази, която четеше, млъкна, всички дами станаха и настъпи дълбоко мълчание.
Кралят не прояви никаква вежливост, спря се само пред кралицата и каза с променен глас:
— Госпожо, ще ви посети господин канцлерът и ще ви съобщи нещо по мое нареждане.
Нещастната кралица, която вечно беше заплашвана с развод, със заточение и дори със съд, пребледня въпреки ружа си, не можа да се сдържи и каза:
— Защо е това посещение, сир? Какво ще ми каже господин канцлерът, което Ваше величество не можете лично да ми кажете?
Но кралят се обърна, без да отговори, и почти в същия миг гвардейският капитан господин дьо Гито доложи за посещението на господин канцлера.
Когато канцлерът се яви, кралят беше вече излязъл през другата врата.
Канцлерът влезе поусмихнат и поизчервен. Тъй като навярно ще го срещнем в развоя на нашия разказ, не е зле читателят ни още отсега да се запознае с него.