Канцлерът беше интересен човек. Де Рош дьо Мал, каноник в черквата „Света Богородица“, който някога беше камердинер на кардинала, го препоръча на негово високопреосвещенство като напълно предан човек. Кардиналът му повярва и не сбърка.
Разказаха за него разни истории, между които и тази:
След бурна младост той се оттеглил в един манастир, за да изкупи поне за известно време младежките си лудории.
Но когато влязъл в светата обител, бедният грешник не успял да затвори достатъчно бързо вратата, за да попречи на страстите, от които бягал, да се вмъкнат след него. Те не го оставяли на мира и игуменът, на когото той доверил нещастието си, искал да го предпази, доколкото му позволявали силите, и го посъветвал да тича в такива случаи при камбаната и да я бие с всички сили, за да прогони демона изкусител. По камбаната монасите щели да познаят, че техен брат е изпаднал в изкушение и цялото братство щяло да се моли за него.
Съветът се харесал на бъдещия канцлер. Той заклинал злия дух с помощта на безбройните молитви на монасите. Но Дяволът не отстъпвал лесно от мястото, където се бил загнездил. Колкото повече били заклинанията, толкова по-многобройни ставали изкушенията. Така че денем и нощем биела силно камбаната и известявала горещото желание на грешника да умъртви плътта си.
Монасите нямали вече нито миг покой. Денем те само се качвали и слизали по стълбите, които водели към параклиса, а нощем освен за вечерните и чинните молитви били принудени още по двадесет пъти да скачат от леглата си и да се просват върху плочите на своите килии.
Не се знае дяволът ли отстъпил, или пък на монасите им дотегнало, но след три месеца отшелникът се появил отново в света със славата на най-страшния грешник, който някога е съществувал.
Като излязъл от манастира, той приел съдийско звание, станал председател на парламент на мястото на чичо си, минал на страната на кардинала, което доказвало дълбоката му прозорливост, станал канцлер, служил усърдно на Негово високопреосвещенство в омразата му към кралицата-майка и в отмъщението му срещу Ана Австрийска, настройвал съдиите в делото на Шале, насърчавал опитите на Лафема, главния иконом на Франция. И накрая, облечен в пълното доверие на кардинала, доверие, което той тъй достойно беше заслужил, прие особената поръчка, за чието изпълнение се явяваше пред кралицата.
Кралицата стоеше още права, когато той влезе, но щом го забеляза, седна на креслото си, даде знак на дамите си да седнат на възглавниците и табуретките и се обърна към него с извънредно високомерен тон:
— Какво желаете, господине — запита Ана Австрийска, — с каква цел идете тук?
— За да направя, госпожо, от името на краля щателен обиск на книжата ви въпреки дълбокото уважение, което имам честта да изпитвам към Ваше величество.
— Как, господине! Обиск на моите книжа!… На мене! Но това е недостойно!
— Моля да ме извините, госпожо, но в случая аз съм само оръдие, с което си служи кралят. Не излезе ли Негово величество преди малко оттук и не ви ли покани лично той да бъдете готова за това посещение?
— Претърсвайте, господине. Аз съм престъпница, както изглежда: Естефани, дайте ключовете от масите и писалищата ми.
Канцлерът прегледа колкото за лице чекмеджетата, той знаеше много добре, че кралицата не е скрила в чекмедже важното писмо, което е писала през деня.
След като отвори и затвори безброй пъти чекмеджетата, трябваше, колкото и да се колебаеше, трябваше, казвам, да направи последната стъпка; с други думи, да претърси самата кралица. И канцлерът пристъпи към Ана Австрийска и доста смутен и объркан, и каза:
— А сега ми остава да направя главния обиск.
— Кой? — попита кралицата, която не разбираше или по-скоро не искаше да разбере.
— Негово величество е уверен, че кралицата е писала днес през деня писмо. Той знае, че то още не е изпратено на местоназначението си. Писмото не се намира нито в масата, нито в писалището ви, а все пак то е някъде.
— Ще се осмелите ли да посегнете на своята кралица? — каза Ана Австрийска, като се изправи с цялото си величие и втренчи в канцлера очите си, чийто поглед беше станал почти застрашителен.
— Аз съм верен поданик на краля, госпожо, и ще изпълня всичко, което Негово величество ми заповяда.
— Да, истина е! — каза Ана Австрийска. — Шпионите на господин кардинала му служат добре. Аз писах днес писмо и писмото още не е изпратено. Писмото е тук.
И кралицата сложи хубавата си ръка на гърдите.