— Истина е, господин кардинал — отвърна кралят, — и вие, както винаги, имахте право. Но въпреки това кралицата заслужава напълно моя гняв.
— Вие, сир, си навлякохте нейния гняв и наистина, ако тя ви се разсърди сериозно, Ваше величество, аз бих я разбрал: Ваше величество се отнесохте много строго с нея!…
— Така ще се отнасям винаги с моите врагове, а също и с вашите, дук, колкото и високопоставени да са те и на каквато и опасност да се излагам, като постъпвам строго с тях.
— Кралицата е мой враг, но не ваш, сир. Напротив, тя е предана съпруга, покорна и безукорна. Позволете ми, сир, да се застъпя за нея пред Ваше величество.
— Тогава нека тя отстъпи и дойде първа при мене.
— Напротив, сир, дайте й пример! Вие пръв сгрешихте, тъй като вие заподозряхте кралицата.
— Аз да отида пръв! — възрази кралят. — Никога!
— Сир, умолявам ви.
— Всъщност как да отстъпя пръв?
— Направете нещо, което знаете, че ще й достави удоволствие.
— Какво?
— Дайте бал. Вие знаете, че кралицата обича много да танцува. Уверявам Ви, че гневът й ще се разсее при такова внимание от ваша страна.
— Господин кардинал, вие знаете, че мразя всички светски удоволствия,
— Кралицата ще ви бъде още по-признателна, защото знае вашето отвращение към това удоволствие. Да, и ще бъде удобен случай за нея да сложи хубавия диамантен накит, който й подарихте скоро на рождения й ден, и който тя още не е имала възможност да сложи.
— Ще видим, господин кардинал, ще видим — каза кралят, който в радостта си, че кралицата е виновна в едно престъпление, което малко го тревожеше, а невинна в друго, от което много се опасяваше, беше напълно готов да се помири с нея. — Ще видим, но кълна се в честта си, вие сте много снизходителен.
— Сир — рече кардиналът, — оставете строгостта на министрите, а снизходителността е кралска добродетел; прибягвайте към нея и ще видите, че ще успеете.
След това, като чу, че стенният часовник удари единадесет, кардиналът се поклони дълбоко, поиска разрешение от краля да се оттегли и го помоли да се помири с кралицата.
След като отнеха писмото й, Ана Австрийска очакваше укори и много се изненада, като видя на другия ден кралят да прави опити за помирение. В първия миг реши да го отблъсне — женската й гордост и нейното кралско достойнство бяха жестоко засегнати и тя не можеше да се примири така изведнъж. Но повлияна от съветите на своите дами, тя започна накрая да се преструва, че забравя. Кралят използува тази първа стъпка към помирение, за да й съобщи, че в най-скоро време смята да даде бал.
За клетата Ана Австрийска баловете бяха такава голяма рядкост, че при това известие, както беше предположил кардиналът, и последните следи от обида изчезнаха ако не в сърцето й, то поне от нейното лице. Тя запита кога ще бъде балът, но кралят отговори, че ще се разбере по този въпрос с кардинала.
И наистина всеки ден кралят питаше кардинала кога ще бъде балът и всеки ден кардиналът отлагаше под някакъв предлог насрочването му.
Така изминаха десет дни.
На осмия ден след случая, който разказахме, кардиналът получи писмо от Лондон, което съдържаше само следните няколко реда:
„Успях да ги взема, но не мога да напусна Лондон, понеже нямам пари. Изпратете ми петстотин пистола и четири-пет дена след като ги получа, ще бъда в Париж.“
Същия ден, когато кардиналът получи писмото, кралят му зададе обичайния въпрос.
Ришельо пресметна на пръсти и си каза:
„Пише, че ще пристигне четири или пет дни, след като получи парите; четири-пет дни, докато стигнат парите, четири-пет дни, докато тя се върне — стават десет дни, да включим в сметката насрещния вятър, непредвидените случайности, женски неразположения и стават дванадесет дни.“
— Е, господин дук? — запита кралят. — Пресметнахте ли? — Да, сир: днес сме двадесети септември; на трети октомври градските старейшини устройват празненство. Това е прекрасен случай, тъй като по този начин няма да се разбере, че вие се помирявате с кралицата. После кардиналът добави:
— Между другото, сир, не забравяйте да кажете на Нейно величество в навечерието на празника, че искате да видите как й стои диамантеният накит.
XVII
СЕМЕЙСТВО Бонасийо
Кардиналът вече втори път повдигаше пред краля въпроса за диамантения накит. На Луи XIII направи впечатление неговата настойчивост и той помисли, че зад тази препоръка се крие някаква тайна.