6. Гоми Китарата
Прекалено близко, може би на входа на спирката, една невероятно замислена двойка треньори облечени с „Найки“ в черно и пурпурно, поизносени, но чисти. Зад тях няколко бели книги за четене (може би за жени?).
Сплескана акустична китара, окачена на найлонова корда. Около тях странна декорация направена от сини дочени панталони, украсени с червена имитация на кожа, възможно е да представлява чанта за голф предназначена да се носи в единичен стик за удари с дълъг обхват.
Леко изцапана с мастило германска гумена изтривалка.
Чист, сгънат вестник с японски бейзболни звезди. Размазан печат върху термос с цветен дизайн.
7.
Пространство колкото в горните спални места на двуетажните автобуси на компанията „Норфолк и Уестърн“, които майка ми вземаше когато бях дете. Всичко това формираха следващата функция.
Структурата е широка толкова, колкото да побере традиционна единична японска транспортна палета. Малко черно котенце стои на краката си (дали е обект на биещ на очи портрет?). Уплашено от светкавицата, то е привързано с червена каишка. Втора, голяма котка на кафяви ивици се взира над пазарска торба, направена от разноцветна карирана хартия. Тя също е привързана с тънко бяло полиестерно въже.
Част от цветна червена площ оставена от червило е видима на фут от легло.
Това пространство е дълбоко традиционално и абсолютно културно-специфично.
Кафяви фонови стени, задният план е облечен в ризница от тръби, използувани като прави структури, чистите връзки блестят.
На дясната стена е написано:
В задната част, близо до това, което може да бъде прието за табла на легло, откъм главата са окачени две метални лавици или рафтове, боядисани в бяло. На тях допълнително са поставени като резервни каишки за куче и опаковани по три, бутилки от някакъв продукт под налягане (бутан за отоплителни печки ли?), както и пешкири.
На дясната стена са овесени две меки кърпи — едната от тъмнозелена имитация на кожа, а другата от черна, както и три-четвърти дълго покривало за кола.
На лявата стена има бяла кърпа, чифт сини джинси и две картини, поставени в рамка (не са видими като съдържание от този ъгъл).
На тавана е монтирана секция от прозрачна пластмаса, за да служи като небесна светлина.
8. Щастливият час
Стена бронирана с отвесни тръби.
Големи рекламни пана с японска стриптизьорка и надпис:
Меню на френски хамбургери с шестнайсет илюстрирани вида.
По-надолу, по продължение на стената са аранжирани два буркана, съдържащи бели пластмасови лъжици, тънка метална кутия, съдържаща някакви нарязани парчета, осем опаковани сини пластмасови чаши за еднократна употреба, комплекти от още четиринайсет, но от бял картон (всички изглеждат неизползваеми и обърнати, за да се предпазят от прах), чисти сгънати кърпи и алуминиеви домакински изделия, голям стоманен чайник, розова пластмасова тава и широка дървена дъска за рязане.
Чаршаф с цветен мотив, изглеждащ като килим.
9. Сенди
Различен изглед на предишния интериор, складовата галерия твърде тенденциозно е изградена от емайлирани тръби и сплескани мукавени кутии.
Подобието с традиционното „греди и опори“ японско строителство, тук прави още по-голямо впечатление. Това галерийно пространство е разположено директно над купчините домакински прибори, предшествуващи изображението. От лявата му страна има бъркотия от вещи, някои от тях подлежат на идентификация: тежки въжета, детско куфарче за играчки, черна пластмасова паница, хилка за софтбол. Отдясно са подредени меки, натъпкани с вата детска кукла, плюшено куче и мече облечено с престилка, на която е написано „СЕНДИ“. То изглежда като бездушен убиец на китове (акули?) с белите си филцови зъби. Акулата или китът все още имат на фона си етикет на производителя и изглеждат, като току-що дошли от фабриката.
На преден план, на още по-ниско ниво стои връзка лъскави списания и тънка кутия, която изглежда някога е съдържала бонбони или нещо подобно, а една отворена кутия говори за пребиваването на чифт слънчеви очила.
10.
Твърде проста сцена, камерата е насочена директно към пода и документира една площ за приготвяне на храна.
Долната част на кадъра показва квадратен сектор с кръгли плочки. Останалата част от пода е покрита с вестници наредени върху кафяв фон. Тясната граница на експозираното, рекламира новинарският текст „Барът на момчетата КИОКА.“