Придържай се към науката — резултатите не лъжат.
Младежът хвана Библията с дясната си ръка и надникна над рамото ми към Прайър. Да, Кини беше предупреден за това мое нападение. И беше готов. Знаех, че ще бъде. Бях планирал точно това. Не го попитах дали мами, не му напомних, че е под клетва, нито го обвиних, че лъже. Вместо това се молех Кини да каже истината.
— Господин Кини, оставете Библията, ако обичате — казах.
Кини сключи вежди. Столът на Прайър отново нададе вой — разбрах, че прокурорът е изпънал гръб и е придърпал стола към масата, за да си води бележки. Не беше планирал този мой ход.
Взех Библията, вдигнах я пред гърдите си с две ръце и се обърнах към съдебните заседатели. Трябваше да видят това.
— Господин Кини, днес няколко свидетели се заклеха върху тази Библия. Вие я държахте, докато полагахте клетва. Сега я държа аз. Кажете ми, ако изследвате тази книга в момента, вероятно ще намерите ДНК и отпечатъци от всички свидетели днес, нали?
— Точно така. Ще има пръстови отпечатъци на предишните свидетели, вероятно частични, ако нашите отпечатъци не са ги заличили. Можем да открием следи от ДНК на всички днешни свидетели. И вашата, господин Флин — каза Кини.
— Съгласен съм. А също ДНК на съдебните служители, на вчерашните свидетели и на всеки, който напоследък е докосвал тази Библия. Ще можете да извлечете многобройни ДНК проби от тази книга, нали?
— Да.
Кини вече се досещаше накъде бия. Започваше да се стяга и да отговаря кратко и отсечено.
— Ако изследвате тази Библия и намерите само моята ДНК, това би било необичайно, нали така? — попитах аз.
Няколко съдебни заседатели внезапно се заинтригуваха. Детската психоложка Рита Весте, инструкторката по карате през почивните дни Бетси Мълър, симпатичното старче Брадли Съмърс и шеф-готвачът Тери Андрюс — всички те съсредоточиха вниманието си върху мен и Кини. Алек Уин продължаваше да държи ръцете си скръстени. Оставаше си непоколебим. Хрумваха ми няколко въпроса, които биха го разколебали.
Кини се замисли сериозно, преди да отговори. Накрая каза:
— Може би.
Минах изцяло в настъпление. Вече нищо не ме възпираше.
— Една от причините да не намерите върху Библията друга ДНК освен моята може да бъде фактът, че някой е избърсал корицата, прав ли съм?
— Да.
Върнах Библията на свидетелското място и насочих вниманието си върху Кини. Време беше за сблъсък.
— Господин Кини, по банкнота, която е в обращение от няколко години, най-вероятно ще има отпечатъци и ДНК на хиляди хора. Банкови касиери, продавачи в магазини, обикновени граждани, на практика всички, които боравят с пари в брой. Съгласен ли сте?
— Възможно е — каза той.
— Хайде сега, по-скоро е много вероятно, отколкото просто възможно, нали?
— Много е вероятно — повтори той и от всяка негова сричка струеше едва доловимо раздразнение.
— По банкнотата в устата на Карл Тоузър е имало негова ДНК, на обвиняемия и още един профил, прав ли съм?
— Прав сте.
— Този трети профил е на човек на име Ричард Пена, екзекутиран в друг щат, преди въпросната банкнота да бъде отпечатана, нали?
Той очакваше въпроса ми.
— Съгласен съм, че профилът беше аномалия. Не беше толкова отчетлив, колкото на обвиняемия, и би могъл да е от близък роднина на господин Пена. Проверих лабораторните ни дневници и доколкото успях да установя, ДНК пробата на господин Пена никога не е напускала щата. Никога не е била в нашата лаборатория, затова няма как да попадне върху банкнотата. Тази ДНК би трябвало да е на негов близък кръвен роднина.
— Възможно е. Знаехте ли, че Ричард Пена е осъден за убийството на няколко жени и че в сутиена на всяка от жертвите му е била пъхната банкнота от един долар, а негова ДНК е открита върху една от тях?
Чух как съдебните заседатели мърморят и как шумът бавно плъзва и сред зрителите. Засега исках само да посея семето. Щях да го изчакам да покълне.
— Не, нямах представа — отговори Кини.
— Да се върнем към сегашния случай. Все още не знаем защо по банкнотата, намерена в устата на Карл Тоузър, няма следи от друга ДНК. Знаем, че господин Пена не е докосвал банкнотата, защото тя е в обращение от няколко години. Истината е, че някой е почистил ДНК следите от банкнотата, преди да я докосне обвиняемият. Това е единственото обяснение, нали?