— Не е било обир, а нападение — казах.
— И аз така си помислих. В магазините за вещи втора употреба няма много пари в брой. Няма и нищо, което да си струва да откраднеш или да купиш. Ако ще ограбваш магазин на тази улица, логично е да предпочетеш супермаркета. Собственикът на магазина за алкохол най-вероятно ще бъде въоръжен, в банката ще има охрана, но в супера едва ли. Най-много бейзболна бухалка. Пък и човек, който работи в денонощен супер, едва ли е склонен да се прави на герой. Защо някой ще рискува, като му плащат толкова малко? Освен това в суперите има много пари в брой. Много повече, отколкото в магазин за вещи втора употреба.
— А каква е другата статия? — попитах.
— Не я нося със себе си. Беше обява в „Уилмингтън Стандард“. След като Пит Тимсън бил осъден за убийството на Дерек Кас, един от съдебните заседатели изчезнал. Нямал семейство, но имал работа. След процеса не отишъл на работа и работодателят му се разтревожил. Обадил се в полицията и дори пуснал обява. Никой не е виждал въпросния човек, след като напуснал съдебната зала.
Болката в ребрата ми изчезна. Цялото ми тяло бе изтръпнало и усещах само парене в гърлото. Оказваше се, че теорията на Дилейни за Банкнотата е била вярна от самото начало. Само че ние виждахме едва половината от нея. Отпуснах се на стола си, затворих очи и разтрих подутината на тила си. Нуждаех се от мълнията на болката.
За пръв път от началото на процеса се уплаших. Банкнотата беше много по-умен, отколкото си представяхме.
— Не търсим където трябва — казах. — Всички, които този тип е натопил за престъпленията, са били осъдени. До един. Винаги има вероятност ходът на един съдебен процес да се обърне. Въпреки веществените доказателства. Как си е подсигурявал осъдителните присъди? Подхвърлянето на улики не му е било достатъчно. Банкнотата не е наблюдавал съдебните дела, безопасно настанен сред публиката. Бил е в журито. Точно както каза Хари — имаме манипулатор в журито.
— Моля? — възкликнаха едновременно Харпър и Дилейни.
Боби и Холтън зяпнаха и се спогледаха.
— Някак е успял да се намърда в съдебното жури. Подозирам, че заседателят по делото за убийството на Дерек Кас не е отишъл на работа, защото е бил мъртъв. Вероятно отдавна. Най-малко седмица преди процеса. И този тип е заел неговото място. Той е прегазил Бренда Коволски на улицата, удушил е Мануел Ортега и е застрелял възрастната съдебна заседателка в делото срещу Пена. Отървал се е от тях, защото нямало да гласуват, както му се иска.
— Убива заседателя преди процеса и открадва самоличността му. Само така може да се получи. Ето защо онзи човек не се е явил на работа — каза Дилейни.
Истината обрули лицето й като студен вятър.
— Откъде ще знае кой е получил призовка за заседател? — попита Харпър.
— Може да е хакнал сървъра на съда — допусна Холтън. — Или някоя адвокатска кантора. Или прокуратурата. Или пък някак се е промъкнал в стаята с пощата.
— Това е пълна лудост — каза Харпър.
— Не, това е Банкнотата — отсече Дилейни. — Вече ви предупредих и двамата. Този тип е изключително интелигентен. Може би е най-умният престъпник, с когото сме си имали работа. Трябва да намерим списъка на съдебните заседатели в онези процеси. Можем да проверим личните им документи във всяка база данни, с която разполагаме. Той не може да променя външността си безкрайно много. Ще започнем от изчезналия заседател след процеса срещу Кас. Ще пипнем този тип. Ще дам показания, Еди. Ще направя всичко необходимо — каза Дилейни.
Обсъдихме стратегията си. Този път щяхме да наблюдаваме не публиката, а журито. Но беше рисковано.
— Боби, ако всичко мине добре, ще прекратят процеса. А точно в това сме се прицелили. Означава, че всичко ще бъде преустановено. Дилейни може да наблюдава съдебните заседатели и да ги проучва, докато разберем кой е убиецът. Ще прекратим този процес. Не бива да допусна решението да отиде в ръцете на това жури. Не и ако убиецът е сред тях. Знайте обаче, че съществува вероятност и да не успея. Имаме теория, но не разполагаме с доказателства. Ако съдията откаже да прекрати процеса, Прайър може да обърне всичко срещу нас.
— Какво искаш да кажеш? — попита Боби.
— Ако отправим обвинение, че в журито има сериен убиец, без да знаем кой е той, тогава всички съдебни заседатели ще решат, че ги обвиняваме в престъпление. Ще го приемат лично. И най-вероятно ще решат, че си виновен. Ще опитаме каквото сме замислили, но ако не се получи и не пипнем този тип, ти може да се окажеш зад решетките до края на живота си.