Първият представител на спецчастите показа значката си на портиер, който изглеждаше по-стар и от постройката. Поговориха тихо със служителя на рецепцията, провериха номера на стаята на Алек Уин и предупредиха рецепциониста да не му се обажда. Бавно заизкачваха стълбите. Гледах картината от камерата на един от агентите по средата. Виждах агента пред него, който показа значката си и повика съдебния охранител от коридора. Шепнешком му наредиха да застане зад тях и му съобщиха, че имат съдебна заповед за ареста на Алек Уин. Охранителят потвърди номера на стаята и спецекипът започна бавно да напредва.
Спряха пред вратата. Включиха фенерчетата под дулата на автоматите си.
Часовникът на камерите върху каските им показваше 2:23 ч.
Лидерът започна обратното броене:
Три.
Две.
Дзън! Имейл с надпис „Спешно“ пристигна в кутията на Дилейни.
Едно!
Вратата отхвърча встрани и фенерчетата осветиха Уин, застанал до леглото, гол до кръста. Беше облещил очи и инстинктивно вдигна ръце.
— Федерални агенти! Лягай на пода!
Уин коленичи с треперещи длани и разпери ръце на пода. След броени секунди беше претърсен и с белезници.
— Видях предостатъчно — каза Прайър, стана, загърна се с палтото си и слезе от микробуса.
Затръшна вратата.
Отново насочих вниманието си към мониторите. Един от агентите изправи Уин на крака, друг го огледа. Имахме пълна картина от камерата.
— Божичко, моля ви, не ме наранявайте. Нищо не съм направил — примоли се Уин.
Лицето му беше омазано в сълзи и сополи, цялото му тяло се тресеше от страх.
Агентът срещу Уин се отдръпна и ние видяхме как вдига ръка към лицето си. Изруга тихо точно когато и ние разбрахме какво вижда.
На чатала на Уин се появи тъмно петно, което плъзна надолу по крачола му. Уин беше изгубил контрол над телесните си функции. Скован от паника, той почти не беше в състояние да говори.
Дилейни изруга, провери имейла си. Беше от управлението в Уилямсбърг. Резюме на досието им за Джошуа Кейн. С Хари станахме и се надвесихме над рамото на Дилейни. Издирваха Кейн за убийството на гимназистката Дженифър Мъски и нейния съученик Рик Томпсън. И двамата бяха видени за последен път в нощта на абитуриентския им бал. Третата жертва беше Ракел Кейн, майката на Джошуа. Полицията подозираше, че той е отвлякъл, изнасилил и убил Дженифър и е скрил трупа й в апартамента на майка си, която после убил и опожарил апартамента.
Според досието тялото на Рик Томпсън бе намерено във водоем заедно с колата му.
Имаше черно-бяла полицейска снимка на Кейн — беше сканирана зле и чертите на лицето не се виждаха съвсем ясно, но определено не приличаше на Уин.
Отново погледнах към монитора. Уин съвсем беше рухнал. Плачеше и молеше за милост. Не се преструваше. Джошуа Кейн трябваше да има нерви от стомана, за да извърши тези престъпления и да се намърда сред заседателите в съдебните процеси. А Уин беше развалина.
— Мамка му! — изругах.
Извадих телефона си и прегледах списъка на разговорите си, за да намеря обаждането до Арнолд предишната нощ. Бях му позвънил в четири и половина. И разговорът беше кратък. Допусках, че Арнолд си е бил у дома, в апартамента си на Роуд Айланд. Дори в ненатоварено движение и при постоянно нарушаване на ограниченията на скоростта на Кейн му трябваха около два часа и четвърт да се придвижи от Роуд Айланд обратно до летище „Кенеди“.
— Дилейни, накарай агентите да попитат съдебния охранител кога е събудил заседателите за закуска вчера — казах.
Тя предаде искането, един от агентите излезе в коридора и го видяхме да разговаря с охранителя.
— Събудихме ги около шест и половина, най-късно в седем — обясни той.
Не би могъл да убие Арнолд след моето обаждане, да се върне обратно, да скрие автомобил, да се добере до „Грейдис“ и да се вмъкне незабелязано в стаята си за това време.
— Заловили сме не когото трябва — казах.
Дилейни мълчеше. Продължаваше да чете имейла относно Кейн. Хари започна да се чеше по главата и отпи още една глътка уиски от плоското си шишенце.
— Арнолд ми каза по телефона, че е видял Уин да прикрива истинското си изражение. Сега обаче си мисля, че когато съм му се обадил, той вече е бил мъртъв. Не съм говорил с Арнолд, а с Кейн — обясних.