Имаше логика. Но въпреки това нещо ме притесняваше. В пеперудата се криеше някаква символика. Тя беше важна за някого. Вероятно за убиеца или за жертвата. И полицията беше проучила тази улика. Нюйоркските ченгета бяха използвали пеперудата, за да натопят Боби, като подхвърлят неговата ДНК, само че бяха оплели конците.
— Пена сигурно е бил изследван в друг щат. Как изобщо е попаднала проба в лаборатория на Нюйоркската полиция?
— Не знаем, но точно така е станало.
Слушах как Руди бълва змии и гущери относно политическата корупция, медийната буря, която ще предизвика това разкритие, и как то е ядрото на Соломоновата защита. Изключих след трийсет секунди. Мислено се върнах в „Карп“. Седях до Боби. Слушах го как ме убеждава в невинността си. И се зачудих дали не съм се оставил лековерно да ме убеди. Той беше талантлив актьор, извън всякакво съмнение. Не всички филмови звезди са страхотни актьори. Боби обаче познаваше занаята и притежаваше умения. Нещо друго ме тревожеше. В повечето случаи ченгетата подхвърлят улики срещу някой заподозрян, защото са убедени във вината му. Не виждах как някой друг би могъл да влезе и да излезе от къщата, без да го запише охранителната камера, активираща се при движение. Пък и показанията на съседа…
— Руди, признавам, че Боби ме убеди. Няма да лъжа нито теб, нито себе си. Повярвах му, когато твърдеше, че е невинен. Не мога да допусна нищо друго да замъгли тази преценка. Ако нямаш нищо против, бих искал да се заема, но със свой следовател. Още не разполагаме с ножа, с който е намушкана Ариела. А какво каза Боби за бейзболната бухалка, с която е ударен Карл?
— Каза, че е държал бухалката във входното антре. Вярно, имал охрана, но баща му винаги държал бейзболна бухалка до вратата и Боби правел същото. Бухалката е негова, затова отпечатъците му са по нея.
— Но не и кръвта. Трябва да се поразровя малко в това — отбелязах.
— Хонорарът е преведен по сметката ти. Ако искаш да похарчиш част от парите за разследване, направи го. Аз ще се заема с избора на съдебни заседатели. Обади ми се утре сутринта. И поспи — поръча Руди и затвори.
Превъртях списъка с контакти на телефона си, докато стигнах до един, който бях кръстил „Да го духаш“. Натиснах копчето за набиране. Изобщо не погледнах колко е часът — въпросният човек приемаше обаждания по всяко време. Такава му беше работата. Свързах се. В ухото си чух женски глас. Дрезгав, с леко носов изговор, типичен за Средния запад.
— Еди Флин, мошеник и адвокат. Чудех се кога ли ще ми се обадиш.
Гласът беше на бивш агент на ФБР на име Харпър. Тя така и не ми каза малкото си име. Като се замисля, не съм сигурен, че изобщо съм я питал. Запознах се с Харпър преди година, точно преди да напусне Бюрото заедно с партньора си Джо Уошингтън. Двамата отвориха в Манхатън частна фирма за охрана и разследвания и се справяха доста добре, както и да го погледнеш. При първата ни среща тя блъсна главата ми в покрива на моя мустанг. Няколко месеца по-късно и двамата преследвахме един и същ злодей, а тя спаси не само моя живот, но и живота на свои колеги агенти. Можех и сам да се поразровя в случая на Боби, но исках да го направи Харпър. Инстинктите й бяха добри. Доверявах се на преценката й — ако смяташе, че Боби е виновен, вероятно щях да размисля по отношение на делото.
— И на мен ми е приятно да те чуя. Извинявай, че не съм се обаждал скоро, но чаках подходящия случай. Трябва ми следовател. Да познаваш някой добър?
— Да го духаш. Кой е клиентът ти?
Знаех какво предстои още преди да съм й отговорил. Въпреки това й казах.
— Участвам в защитата на Боби Соломон. Ще докажем, че нюйоркските ченгета са го натопили. И ти ще ми помогнеш.
Тя се изсмя и отговори:
— Добър опит. Да не вземеш да ми кажеш, че представляваш и Чарлс Менсън?
— Говоря сериозно. Охранител на „Карп“ ще дойде до един час в апартамента ти и ще донесе лаптоп. Ще те изчака да прегледаш материалите. Информацията е деликатна. Ако нещо се разгласи преди процеса…
Смехът на Харпър утихна в гърлото й.
— Стига, Еди. Сериозно ли говориш?
— Съвсем сериозно. Май ще имаме най-много ден-два да се оправим с това. Прочети файловете. Обади ми се, когато приключиш. Започваме утре сутринта на местопрестъплението. Освен ако не предпочиташ да потърся друг?