— Ще ти се обадя, когато приключа с файловете. Ако съдя по телевизионните репортажи, всичко сочи, че убиецът е Соломон. Съзнаваш го, нали? Най-вероятно ще загубиш.
— И аз чета вестници. Чух всички правни експерти по Си Ен Ен. За тях процесът е приключил още преди да започне. Може и да са прави. Аз обаче говорих с Боби. Руди Карп също. Според нас не е извършил убийствата. Трябва само да убедим дванайсет души, че сме прави.
15
Само с едно движение на китката Кейн стисна ножа от другата страна. Докато минаваше покрай микробуса на алеята, той се наведе и рязко плъзна върха на ножа по задната гума от страната на шофьора. Микробусът се килна, когато разрязаната задна гума просъска и спадна. Кейн нахлупи шапката си още по-ниско, прибра ножа в джоба си, изкачи няколкото стъпала до входната врата и натисна звънеца.
След малко му отвори самият Уоли. Кейн за пръв път можа да го разгледа добре. Отблизо Уоли изглеждаше като човек, който наближава четирийсет. Косата около слепоочията му оредяваше, лицето му беше червендалесто. Кейн надуши алкохол в дъха му, а червената следа над горната му устна издаваше, че Уоли току-що е гаврътнал голяма чаша червено вино. Което обясняваше руменината на иначе суровото му лице.
Изражението му омекна, когато видя Кейн. Когото и да бе очаквал, явно изглеждаше съвсем различно от човека на прага.
Кейн заговори с южняшки акцент — често го използваше. Незнайно защо, думите му звучаха по-благонадеждно така. Хората му вярваха.
— Извинете, че ви притеснявам — поде Кейн. — Минавах оттук и забелязах, че гумата на буса ви е съвсем спаднала. Може би вече го знаете, но все пак реших да ви предупредя като добър съсед.
Кейн се обърна. Постара се да прикрие лицето си, вдигнал високо шала и свел поглед. Явно номерът беше успял.
— О, много ви благодаря — каза Уоли. — Коя гума казахте?
— Ето тази, ще ви покажа.
Уоли излезе от къщата и последва Кейн до задната част на микробуса. Приклекна, за да огледа гумата, и Кейн застана до него.
Нямаше улична лампа наблизо, а светлината от къщата не стигаше чак до алеята.
— Боже, някой направо я е разпорил! — възкликна Уоли.
Опипа дупката с пръсти. Изглеждаше като резка, прокарана с остър и твърд предмет. Тръгна да се изправя и каза:
— Ей, благодаря ви за…
Но застина. Със свити колене, вдигнати ръце и разперени длани. Озова се срещу пистолета на Кейн, който се постара Уоли да забележи оръжието, като го насочи право в лицето му.
Когато Кейн заговори отново, от топлия му южняшки акцент не бе останала и следа. Гласът му звучеше равно и сурово.
— Не говори. Не помръдвай. Когато ти наредя, ще тръгнем към колата ми. Ще ти задам няколко лесни въпроса и ако ми отговориш, ще те пусна да се прибереш. Ако ми създаваш проблеми или не ми отговориш, ще се наложи да попитам нещо жена ти.
Пред дулото на пистолета се образува облаче от учестен дъх. От паника краката на Уоли се разтрепериха, не можеше да откъсне очи от Кейн. Търсеше лицето му, скрито в тъмната сянка. Кейн си представяше, че светлината, която сякаш излъчваха очите му, е видима за мъжа срещу него и че освен нея той не вижда нищо друго — само две светли точици в тъмното.
— Изправи се — нареди Кейн. — Или да отида да задам въпроса си на жена ти? Съвсем простичък е. Кое ще я разстрои повече: ако те прострелям в лицето или ако забия ножа си в окото на бебето ти?
Мъжът се изправи. Изпъкналата му адамова ябълка се размърда, когато той преглътна от паника. Кейн му направи знак да тръгне пред него. Уоли се подчини.
— Завий надясно в края на алеята, тръгни по улицата и застани до дясната предна врата на комбито. На няколко крачки зад теб съм. Ако побегнеш, умираш. Бебето също.
Стигнаха мълчаливо до края на улицата, като Кейн стискаше пистолета под якето си. На улицата нямаше жива душа. Твърде студено и късно беше за разходка. Уоли зави надясно, както му беше наредено. Спря до дясната предна врата на комбито на Кейн.
— Какво искаш от мен? — попита Уоли, а страхът думкаше в гърдите му като по барабан.
Кейн отключи колата и заповяда на Уоли бавно да се качи. Двамата влязоха вътре едновременно и Кейн насочи пистолета към Уоли, докато се настаняваше на шофьорското място. Затвориха вратите. Уоли гледаше право напред, трепереше и се задъхваше.