— Влезте, господа полицаи.
Кимнах. Феновете пред къщата скърбяха за Ариела. Нямаше тениски или плакати с образа на Боби. Ако тълпата разбереше, че представляваме Боби, току-виж, играта загрубяла. Полицаят повдигна жълтата лента и открехна входната врата, колкото да се вмъкнем вътре един по един. Чух шума от стъпки, когато феновете се спуснаха напред с надеждата да надникнат вътре.
— Назад — изкомандва ченгето.
Всички влязохме и той затвори вратата зад нас.
— Тези хлапета са откачени, дяволите да ги вземат — каза той.
Харпър се приближи към него с протегната ръка.
— Здравейте, казвам се Харпър — представи се тя усмихната.
Дълго беше работила при федералните и още се чувстваше свързана с правоохранителните органи.
Полицаят пъхна ръце в джобовете си и отговори:
— Дръпни се, кучко. Никой нищо да не пипа. И след половин час да сте се омели.
— Добре дошла в света на адвокатите по наказателни дела, Харпър — казах аз.
17
Сутринта, преди да излезе от апартамента, Кейн отметна платнището върху ваната. Пресегна се, отпуши сифона и пусна душа. След броени минути вече плакнеше крехки бели кости. Постара се да събере всички кости и зъби, уви ги в кърпа и ги натроши на прах. След това ги изсипа в кутията с праха за пране и я затвори. Куршумът беше в джоба му. Щеше да се озове в реката или в някоя улична шахта, когато излезеше. И готово. Взе си душ, смени превръзката на раната си, облече се, гримира се, увери се, че благодарение на ледения компрес подутината на лицето е спаднала значително, облече си якето и излезе на улицата.
Скоро след това Кейн се присъедини към опашката за проверка пред Наказателния съд на Сентър Стрийт. Колоните бяха две. Хората от страната на Кейн държаха писма с червена лента като доказателство, че са повикани да бъдат съдебни заседатели.
Двете колони се придвижваха бързо и не след дълго Кейн влезе и се спаси от студа. Не накуцваше въпреки раната си. Не изпитваше болка, затова и походката му не беше променена. Обискираха го и го накараха да пусне якето си през скенера. Днес не носеше чанта. Никакви оръжия. Прекалено рисковано беше. След проверката го насочиха към асансьорите и му казаха да се яви пред служителка на съда, която чакала на съответния етаж. Кейн открай време се чувстваше неловко в препълнени асансьори. Хората воняха. Афтършейв, дезодорант, цигари и телесни миризми. Кейн наведе глава и пъхна носа си в дебелия шал.
Усещаше треперене под лъжичката и се помъчи да го потисне.
Вратите на асансьора се отвориха и той последва тълпата по тесен мраморен коридор към кръглолика служителка зад малко гише. Зачака реда си. Придаде си леко смутено изражение. Проверка на призовката, на документите за самоличност. Озърташе се, барабанеше с пръсти по токата на колана си. Служителката изпрати жената преди Кейн в голяма стая от дясната страна на гишето. Тръпка пробяга по тила на Кейн. Все едно някой беше доближил нагорещена крушка до кожата му. Приятната тревожност беше награда за него. Той обожаваше това усещане.
— Призовката и документ за самоличност, господине — прикани го служителката.
Беше с ярко червило, което се беше размазало по предните й зъби.
Кейн подаде документа за самоличност и призовката и погледна над рамото на служителката към стаята вдясно зад нея. Тя сканира баркода на призовката, погледна документа за самоличност, вдигна очи към Кейн и каза:
— Влезте и седнете. След малко ще започне видеопрезентацията. Следващият…
Кейн пъхна документа за самоличност обратно в портфейла си. Той не беше негов, а на мъжа, който изчезна във ваната си предишния ден. Овладя желанието си да размаха юмрук във въздуха. Невинаги минаваше през проверка толкова лесно. Беше избрал прецизно мишената си. Понякога дори с помощта на латекс, боя и грим не успяваше да постигне приемлива прилика. Например в Северна Каролина. Снимката на документа за самоличност беше отпреди десет години. Дори самият човек не приличаше на нея. Тогава служителката в съда се беше взирала в Кейн и шофьорската книжка цели две минути, дори повика началника си, преди да го пусне. Но тук, в Ню Йорк, щастието му се усмихна.
Стаята, в която влезе, не беше боядисвана от много години. По тавана още имаше никотинови петна от времето, когато на призованите за съдебни заседатели бе позволено да пушат, докато очакваха как ще се развият нещата. Кейн се присъедини към още двайсетина души. Всеки седеше на стол, към едната ръкохватка на който беше прикрепен подвижен плот. Друга служителка се приближи към Кейн и му подаде два листа. Единият се оказа анкета, а другият беше информационна брошура „Често задавани въпроси“.