Кейн се размърда на мястото си. Все едно беше попаднал в светлината на полицейски прожектор. Страшно му се прииска видеото да свърши. Тогава щеше да може да се озърне. Да провери какво прави Арнолд. Всеки миг беше мъчение.
Най-сетне видеото свърши и Кейн погледна към Арнолд. Той се бе вторачил вдясно от него. Беше преминал към друг заседател. Кейн извади прасковена салфетка от джобчето на ризата си и леко попи чело. Потта не беше толкова много, колкото се бе опасявал. По салфетката остана съвсем малко грим. Приблизително с цвета на хартията. Този път той беше проявил предвидливост.
Чу как служителката се придвижва от дъното към предната част на помещението. Ботушите й кънтяха по паркета. Зад нея Кейн видя друга колона потенциални съдебни заседатели, които чакаха да влязат.
Служителката се обърна към насядалите хора.
— Госпожи и господа, благодаря ви за вниманието. Моля ви да отбележите номера си на потенциален заседател отгоре на листа, да оставите анкетата в синята кутия в дъното на стаята и да последвате колегата ми Джим в съдебната зала. Преди да излезете, в случай че не ви е обяснено — това е стаята на журито. Ако не ви изберат, моля да се върнете тук и да изчакате съдебен служител. Не може да си тръгнете веднага, въпреки че не сте избрани. Благодаря.
Кейн бързо събра вещите си и се запъти към дъното на стаята. Колкото по-близо се намираше до челото на колоната, толкова по-големи бяха шансовете му да влезе в журито. Пусна попълнената анкета в кутията и се подреди зад жена на средна възраст с къдрава кестенява коса и зелено палто. Тя се извърна и му се усмихна.
— Вълнуващо, нали?
Кейн кимна. Ето това е. Можеше да планира и да се труди усърдно, дори да внася смъртоносни промени сред кандидатурите, за да увеличи шансовете си да бъде избран от защитата, но вече всичко се свеждаше до малко късмет. И преди беше стигал до този момент и се беше провалял. Напомни си, че сам е създал късмета си, че е по-умен от всички в тази стая.
Вратите в дъното се отвориха и Кейн видя някакъв коридор. Коридорът за съдебната зала. Най-сетне, след толкова много време.
Моментът беше настъпил.
18
Три метра твърд дървен под деляха входната врата от белия мокет, с който беше застлана цялата къща. Всички старателно избърсахме крака на изтривалката. Полицаят ни наблюдаваше, облегнат на вратата. Преди да влезем, забелязах малката черна камера над входната врата. Огледах антрето, но не видях никъде контролен панел за аларма.
— Ето там — каза Харпър.
Беше открила не панела, а мястото, където се е намирал. В стената вдясно от вратата имаше четири дупки от винтове. Дори малко прах от мазилката се беше посипала по перваза на пода.
— Къде е панелът? — попитах.
— Вероятно са го свалили за оглед — обясни Харпър.
Отбелязах си да попитам Руди, когато се видим по-късно.
Антрето беше достатъчно широко, за да вървим тримата един до друг. Наложи се Холтън да поизостане, когато стигнахме масичката до стената отляво. Изглеждаше старинна. Може би беше от палисандрово дърво. Върху нея имаше незапалена лампа редом с телефон, рутер за интернет и купчина неотворена поща. Стълбището беше отдясно.
Холтън свърна наляво, към кухнята. Изглеждаше по-просторна, отколкото си я представях по снимките. Вътре нямаше нищо необичайно. Надникнах в дневната. Канапето и креслата бяха разпрани. Пълнежът стърчеше от седалките. Едно нещо липсваше от полицейските досиета. И бяха разпитвали Боби най-подробно за него — не можеха да намерят ножа, с който бе намушкана Ариела.
На първия етаж имаше кабинет и стая, все още пълна с кашони. Баня и още две спални. Нищо съществено. От голям прозорец на стълбищната площадка се откриваше хубава гледка към задната градина. Беше малка, оградена със зид и обрасла в трева и бурени. Не видях стълба край зида. Във всеки случай, задната врата беше заключена. Никой не би могъл да проникне в къщата оттам.
Семейната спалня беше на втория етаж. Качихме се горе. С Харпър начело.
Преобърнатата масичка под прозореца в коридора липсваше. Виждал я бях на снимките от местопрестъплението заедно със счупена ваза на пода.
Семейната спалня криеше всички тайни. Харпър влезе първа. Спря, дръпна горната част на тениската си изпод якето и закри носа си.