— Ваша чест, обвинението иска да благодари на госпожа Маккий, госпожа Макъл, господин Уилсън и господин О’Конър за тяхната служба. Обвинението смята, че съдебното жури е сформирано.
Мъж с прошарена коса се изправи през четири стола отдясно на Кейн и започна да си проправя път. Успя да се провре покрай коленете на другите, защото бяха жени и по-дребнички, но се наложи Кейн да стане и да излезе на пътеката, за да го пусне да мине. Високата жена отляво на Кейн се изправи на пътеката, за да могат Кейн и освободеният заседател да излязат от реда.
— Всички съдебни заседатели да се преместят колкото се може по-надясно — нареди съдия Форд.
Мъжът мина покрай Кейн, но когато самият той понечи да се върне на стола си, установи, че високата жена е седнала на него. Беше се върнала в ложата преди Кейн и се беше преместила надясно заедно с останалите в изпълнение на нареждането на съдията. Жената вдигна поглед към Кейн и се усмихна учтиво, докато той сядаше на мястото, което тя беше топлила през последния половин час. Кейн не отвърна на жеста й. Жената беше на петдесет и няколко, с кестенява коса и светлосин пуловер. И последният човек, освободен от Прайър, си тръгна от реда зад Кейн.
— Госпожи и господа, вие сте нашите съдебни заседатели — оповести съдията. — Първите шестима от задния ред и първите шестима от предния са нашето жури.
Кейн се озърна.
— Отдясно наляво — уточни съдията. — Другите четирима, госпожата и двамата господа на задния ред, както и господинът от предния са резервите.
Високата жена не беше отнела само стола на Кейн. Беше отнела и мястото му сред съдебните заседатели. Изглеждаше доволна. Кейн се оказа резерва. Щеше да наблюдава процеса. Нямаше да има достъп до стаята, в която заседава журито. Нямаше да може да гласува. И то заради жената до него.
Кейн наблюдаваше как заседателите полагат клетва и всеки от тях получава номер. На него се падна номер тринайсет. Другите резерви бяха номер четиринайсет, петнайсет и шестнайсет.
Съдията ги предупреди да не четат вестници, да не гледат новини, да не допускат в живота си никакви коментари на медиите. След това се закле и служителката на съда, която щеше да се грижи за журито и да следи то да спазва правилата.
Високата жена с пуловера, която беше заела мястото на Кейн и сега бе съдебен заседател номер дванайсет, наклони глава към него и прошепна:
— Много интересно, нали?
Кейн само кимна.
Акцентът й беше от Ню Джърси. Кейн усети в дъха й изпушените сутринта цигари. И си спомни за майка си. Опита се да се съсредоточи над тези спомени, само и само да не мисли за неуспеха си да попадне в журито. Ако започнеше да си припомня цялата подготовка…
Всичко отиде на вятъра. Разпиля се като пепел. Съдията заговори и пресече гнева, надигащ се в гърдите на Кейн.
— Господа юристи, отделихме два дни за избор на съдебни заседатели, но приключихме по-рано. Предлагам да не пилеем времето на съда. Процесът започва утре сутринта — оповести той.
— Готови сме, Ваша чест. Клиентът ми би желал възможно най-скоро да реабилитира името си, за да може полицията да залови истинския убиец — каза Карп.
Съдията изви вежди и го стрелна с поглед. Кейн знаеше, че адвокатите на Соломон ще се възползват от всяка възможност да внушават на заседателите, че клиентът им е невинен. Кейн допускаше, че някои ще повярват, ако го чуват достатъчно често.
Служителката на съда, която щеше да отговаря за журито, ги изведе един по един в студен коридор с бежови стени. Кейн се нареди зад жената с пуловера. Друга служителка минаваше по редицата и раздаваше формуляри и брошури за това как да успокоят началниците си и как да си потърсят хонорара.
Жената със синия пуловер се облегна на стената, погледна Кейн с престорена усмивка и протегна ръка. Въпреки фалша й той усети безграничната жизненост, която струеше от нея. Беше жена, която сигурно приготвяше торти за възрастни хора и им внушаваше колко признателни следва да й бъдат за вложения труд.
— Аз съм Бренда. Бренда Коволски — представи се тя.
Кейн се ръкува с нея. Представи се с фалшивото си име.
— За пръв път съм съдебен заседател. Искрено се вълнувам. Знам, че не бива да говорим за делото, просто исках да споделя какво невероятно преживяване е за мен да мога да направя нещо за своя град. Нали разбирате? Смятам, че всеки добросъвестен гражданин трябва да изпълни дълга си като съдебен заседател.