Той кимна.
Служителката подаде формуляр и брошура на Бренда, после и на Кейн.
— Ако имате въпроси, обръщайте се към мен. Не плащаме за паркинг и не издаваме пропуски. Очакваме ви утре в осем и половина сутринта. Приятен ден — завърши тя.
Кейн взе брошурата и формуляра си, махна за „довиждане“ на Бренда и се отдалечи. Денят му беше ужасно дълъг. Много неща се получиха както трябва, но не беше успял да влезе в журито. Зачуди се дали довечера да не си разреже ръцете с някой от ножовете си. Не за да се самоубива, а за да усети онова боцкане, когато върхът на острието разцепва плътта му. Без болка. Само топла кръв по кожата.
— Довиждане засега. Предполагам, че ще ви видя утре — каза Бренда.
Кейн спря и се извърна към нея. Лепна си широка усмивка, намигна й и отговори:
— Не и ако аз ви видя пръв.
22
С Харпър се умълчахме за дълго. Ако казаното от Дилейни беше вярно, значи Боби Соломон беше невинен. А Ариела и Карл бяха жертви на сериен убиец. На медиите адски щеше да им хареса.
Пулсът ми се учести само като си го помислих. Можехме да призовем по съдебен ред Дилейни с цялата й документация. Тя пък би могла да направи своя номер с доларовата банкнота и да демонстрира наблюдаваната закономерност пред съдебните заседатели. Беше опитен и високопоставен анализатор от ФБР. Пропускът на Боби към свободата. Искаше ми се веднага да се обадя на Карп, но нещо подсъзнателно ме задържа на мястото ми. Още не. Трябваше да науча повече. Трябваше да се успокоя, но бях страшно превъзбуден.
Харпър не сдържа усмивката си. Опитът й беше дал резултат. И то какъв.
— Можем да ви кажем всичко, но срещу определена цена — казах. — Процесът срещу клиента ни започва тази седмица. Трябва да ви призовем и да представите тези документи. Налага се да дадете показания в съда и да разкажете същото, което разказахте пред нас.
— Опасявам се, че не е възможно — отговори Дилейни.
— Моля? — възкликна Харпър.
После стовари длан върху масата и лаптопът подскочи.
Отначало си помислих, че анализаторката просто премълчава нещо. Искаше да изкопчи информация от нас. Нуждаехме се от нейните показания. Но после осъзнах, че не можем да преговаряме. Дилейни не можеше да свидетелства за нещата, които ни беше казала. И нямаше начин да издействаме съдебна заповед, за да я задължим да даде показания.
— Разследването не е приключило, нали? — попитах.
Дилейни стисна устни и кимна.
— Значи нямате право да го обсъждате в съдебна зала и ние не можем да ви принудим. Защото така ще издадете на убиеца какво знаете и какво не знаете.
— Точно така. А сега ми кажете по кое дело работите — настоя Дилейни.
Всъщност не ни беше дала нищо. Никакви имена. Никакви подробности. Няколко мастилени знака по банкноти от един долар. Не беше достатъчно. Сигурен бях, че има още. Още нещо свързваше убийствата. Не вярвах да са само няколко петънца. Дори ако Дилейни имаше право да свидетелства, нужно беше още много, за да убедим съдебните заседатели. Засега разполагахме с хубаво заглавие, но нямахме история.
— Не можем да разкриваме поверителна информация — казах.
— Глупости. Ако делото ви е свързано с моето разследване, вероятно клиентът ви няма по-добра надежда от мен. Не е в негов интерес да укривате информация.
— А каква гаранция имаме, че ще помогнете на клиента ни? — попитах.
— Никаква, но нямате друг ход.
— Не, имаме единствената прясна следа, която ви е нужна. Нали се бяхме договорили? На вас ви трябва име, а на нас ни трябват три имена — напомних й.
Дилейни облегна лакти на масата, обхвана лице с длани и въздъхна.
— Не мога да ви дам достъп до документите си, но мога да оставя тази скица отгоре за шейсетина секунди — каза тя.
Бръкнах в джоба си, извадих пачка банкноти, намерих еднодоларова и се заех да отбелязвам направо върху нея местата на мастилените петна.
— Не мога да ви покажа досиетата на Ани Хайтауър, Дерек Кас и… как се казваше онзи, другият? — промърмори Дилейни, зареяла очи към тавана.
Схванах картинката.
— Да не е Боби Соломон? — попитах.
Тя проточи шия, зяпна и се вторачи в мен. Май видях устната й да потрепва. За момент забрави нашата игричка. Направо попи името. Усети тежестта му. Светлината на прожекторите, насочени към него.