Выбрать главу

Накрая затвори уста, поклати глава и каза:

— Не, не, не е това. Карън Харви. То беше. Не мога да ви покажа нито едно от досиетата.

Приключих с копирането на знаците върху банкнотата си. Сгънах я и я прибрах. След това сложих лаптопа в куфарчето. С Харпър се изправихме и се ръкувахме с Дилейни. Най-напред Харпър. Съвсем кратко. Официално ръкуване, рязко и делово.

Дилейни ни изведе от заседателната зала и ни придружи до рецепцията, после се обърна и си тръгна. Докато чакахме асансьора, разгледах долара, който бях белязал.

— Какво е това, по дяволите? — попита Харпър.

— Нямам представа. Ако тя е права, навън върлува един извратен тип. Трябва да поработим над това. Да намерим начин да призовем Дилейни като свидетел.

Харпър премести тежестта си на другия крак, сложи ръка на хълбока си и впери в мен объркан поглед.

— Чу я. И сам го каза — не можем да я принудим да свидетелства. Разследването не е приключило.

Вратите на асансьора се отвориха, качихме се и Харпър натисна копчето за партера.

— Има начин да я принудим да свидетелства — отбелязах.

— Да го духаш. Няма начин. Хайде, изненадай ме. Обзалагам се на един долар, че няма да се получи. Дилейни никога няма да свидетелства по свое разследване.

— Единствената причина да не може да го направи е, че то още е активно. Трябва просто да го приключим.

Пътуването с кола до кантората на Карп не отне много време. Всички мълчахме. Холтън караше, а аз и Харпър седяхме на задната седалка и преглеждахме статии на смартфоните си.

Ани Хайтауър беше намерена мъртва през ноември 2001 г. в дневната на дома си в Спрингфийлд. С прерязан гръклян. През уикенда децата й трябвало да бъдат на посещение при баща си, Омар Хайтауър. Само че те били при сестрата на Омар, на две преки от дома на майка си. Омар обяснил пред съда, че неотдавна се сдобил с пари. Спечелил голяма сума от футболни залози. Близо сто хилядарки. Дори писали за това в местния вестник. Похарчил част от парите за наркотици — изпушил една… или пък дванайсет лули крек онзи следобед и сестра му заварила децата в кухнята му да си играят с микровълновата. Сестрата, Шайен, взела децата за през нощта, та Омар да се наспи. Той нямаше алиби за нощта на убийството. Дължал на Ани близо хиляда долара за издръжка на децата и тя поръчала на адвоката си да ги вземе. По доларовата банкнота, намерена между пръстите на краката на Ани, имало отпечатъци на Омар. Замислих се за орела на държавния печат. За стрелите и маслиновата клонка, които стискаше в ноктите си. По време на процеса защитата на Омар твърдяла, че клиентът им дал на Ани пари в брой по-рано през седмицата, а убиецът е използвал една от тези банкноти, за да натопи Омар.

Съдебните заседатели не повярвали.

Лаконичен вестникарски материал от 2008 г. осведомяваше, че Омар е бил убит в затвора.

Случаят с Дерек Кас изглеждаше също толкова ясен. Дерек бил семеен, с три деца. Продавал микробуси „Транзит“ от собствен паркинг в центъра на Вашингтон. От време на време му се налагало да пътува, за да се среща с клиенти и доставчици. Докато пътувал, Дерек ставал Дилайла. И през лятото на 2010 г. тъкмо като Дилайла се забъркал в неприятности в някакъв бар край Нюарк. Служител на паркинг на име Пит Тимсън не останал много доволен, когато установил, че секси мацката му всъщност е мъж, и заплашил Дилайла да я удуши. Проследил я до мотела. Удушил я в леглото и оставил банкнота с мастилени знаци по нея върху нощното шкафче. Имало свидетели на отправените заплахи. И делото приключило бързо.

— Карън Харви не се вписва в този модел — отбеляза Харпър.

— Още не съм стигнал до нея. Защо? — попитах.

Тя плъзна палец по дисплея да се върне в началото на статията и каза:

— Не е като другите. Собственичка на ресторант в Манчестър, Ню Хампшър. Към шейсетте, разведена, преуспяла. Умира уж при обир през деветдесет и девета година. Простреляна е в корема, после два изстрела в главата отблизо. Касата е повредена, но не е отворена. Липсва само половин банкнота от един долар. Когато я намират, тя още държи едната половина в ръка. Другата е открита в апартамента на Роди Роудс. Басист от местна група. Наркоман с цяла върволица присъди за въоръжен грабеж. Местните ченгета, които реагират на анонимен сигнал, нахлуват в апартамента му, намират откъснатата банкнота и оръжието на убийството — магнум четирийсет и пети калибър. По банкнотата няма негови отпечатъци, но Роудс въпреки това се признава за виновен.