— В какво?
— В непредумишлено убийство. Осъждат го на двайсет и пет години.
Замислих се за отпечатъка на Боби върху пеперудата от банкнота, намерена в устата на Карл.
Холтън спря пред кантората на Карп. С Харпър слязохме от колата и влязохме вътре. Холтън щеше да чака във фоайето. Руди беше оставил съобщение на мобилния ми, докато сме били при федералните. Изборът на съдебни заседатели приключил и процесът започвал утре.
В кантора „Карп“ кипеше трескава дейност. Секретарки, адвокати, правни асистенти — всички бяха под пара и заети с нещо.
Заварихме Руди в заседателната зала с Боби и един човек, който седеше с гръб към мен и когото се бях надявал никога повече да не срещна. За последен път го бях видял преди две години, когато ми създаде проблеми с ФБР. Познах го дори в гръб. Навсякъде бих различил грозната му плешива тиква. Арнолд Новослик. Консултантските услуги при избор на съдебни заседатели са подла игра. А Арнолд беше най-големият подлец. Вече бях участвал в една от игричките му.
— Здрасти, Арнолд — поздравих.
Той се изправи, обърна се и зяпна, като ме видя. Същият си беше. Още имаше двайсетина излишни килограма, вредни за здравето му. Още носеше скучни костюми. Още му плащаха цяло състояние да мами съдебната система.
— Още ли четеш по устните на заседателите? — попитах.
Не ми отговори. Вместо това насочи гнева си към Руди.
— Отказвам да работя с този човек. Той е…
— Мошеник ли? От твоята уста е направо знаменито — отбелязах.
— Престанете. Веднага. Сядай, Арнолд. Моля те, Еди, Арнолд е нашият консултант по съдебни заседатели. Изпробван е и постига доказано добри резултати. Не е моя работа как го прави. И твоя не е. Остави го да си върши работата. Ти върши своята и всички ще се разбираме чудесно. Няма време за караници. Започваме утре — отсече Руди.
Хари явно беше изтеглил по-напред началото на процеса. Хубаво. Нямах търпение да започнем. Отместих поглед от Арнолд и представих Харпър.
Руди тупна Боби по рамото и му подаде бутилка вода от многото подредени в средата на масата. Той я взе и я пресуши. Днес беше добил бегла представа какво предстои в съдебната зала. Не бях присъствал, но си личеше, че Боби започва да усеща процеса като съвсем реален. Изглеждаше напрегнат и разтревожен. Приведен над масата, той стисна силно празната бутилка и я усука.
Откъснах лист от бележника си и направих кратък списък на нещата, които ми трябваха.
— По-наясно ли си вече с делото? — попита Руди.
С Харпър се спогледахме. Реших аз да започна.
— Харпър ще ви обясни какво открихме. Но, да, поизясни ми се. Има още много работа, обаче ако нещата се развият добре, може и да спечелим. Първо, имам нужда някой от правните ти асистенти да купи това-онова — подадох списъка на Руди аз.
Той го взе и видях как сключва вежди, докато чете.
— Доста странни работи. Найлонов чаршаф с ширина три метра? Царевичен сироп? Еди, какви са тези работи, за бога?
— Сложно е. Освен това е възможно да имаме следа към друг заподозрян. Днес Харпър ни уреди среща с анализаторка от ФБР. Има някаква връзка между нашето дело и актуално разследване на ФБР на сериен убиец. Все още не разполагаме с достатъчно информация. Връзката не е тясна и е далече от основателното предположение, но работим по въпроса. Междувременно се нуждая от помощта ти. Трябва ми призовка за човек на име Гари Чийзман. После ще ти дам служебния му адрес. Включи го в списъка на свидетелите и го дай на прокурора. Не се тревожи, не се налага да го призовавам. Искам само да присъства сред зрителите.
Забелязах как Харпър се мъчи да изрови името от паметта си. Не успя и попита:
— Кой е Гари Чийзман, по дяволите?
— Президент на компания, която се казва „Суитландс“ и развива дейността си в Илинойс.
— А каква е връзката му с делото? — попита Руди.
— Никаква. И точно в това е красотата на всичко. Повярвайте ми, Гари Чийзман ще отвори огромна пробойна в аргументите на обвинението.
23
Наближаваше седем вечерта. Температурата беше паднала, но на Кейн му беше топло. Беше плувнал в пот, след като цял час ми шевролета силвърадо в един изоставен гараж. Бързо разби ключалката, даде накъсо, за да запали, да вдигне вратата, да паркира колата и после да затвори. Пет минути. Шевовете на раната в бедрото изопваха кожата му.