Звънна мобилният ми. Беше Кристин.
— Здрасти. Знаеш ли, аз съм в града. Дойдох да се видя със стари приятели. Докато се прибера, няма да ми е до готвене. Какво ще кажеш за китайско? — попита.
— Разбира се. Не знаех, че ще идваш в Манхатън.
— Днес не бях на работа, затова реших да се срещна с разни хора. Не съм длъжна да те осведомявам къде ходя, Еди.
— Извинявай, нямах това предвид. Аз… виж, радвам се за вечерята. Но ми се искаше да видя Ейми.
— Е, ще трябва да се задоволиш с мен. На обичайното място след час?
Знаех, че не бива да споря. Времето, което прекарвах с Ейми, до голяма степен зависеше от Кристин и аз не исках да й се противопоставям. Така само щях да влоша нещата. Не, довечера исках да създам добро впечатление. Най-сетне имах възможност да се измъкна от живота, който водех. Постоянна работа при Руди. Без опасни дела. Без клиенти психопати. Без да има причина някой луд да заплашва семейството ми, за да си отмъсти на мен. Кристин открай време искаше точно това. Аз също го исках за нас.
— Добре, ще се видим там — отговорих.
Имах време да отида да си взема колата. Не исках да я оставям на наказателния паркинг.
Спрях такси и поех на север. В най-голямото задръстване. Чак до пристан 76. На бариерата показах фиша за глобата, платих я и ми дадоха ключовете, номера на мястото и карта на паркинга. Когато най-сетне намерих мустанга си, хартиеният плик от „Макдоналдс“ още се мъдреше под чистачките. Скъсах го, хвърлих го на задната седалка и изругах Грейнджър.
Половин час по-късно бях в колата си на път за Китайския квартал. Паркирах и изминах на бегом двете преки до Дойър Стрийт. Отвън чайната „Ном Ва“ не беше нищо особено. Отвътре също не беше кой знае какво. Сепарета, тапицирани с червена изкуствена кожа, маси с ламинирани плотове.
Беше като в обикновена закусвалня, но вместо нож и вилица получаваш китайски пръчици. Обстановката не беше специална, само храната. И историята. Това място беше сърцевината на Китайския квартал. Беше открито през 1920 г. и тук приготвяха невероятни пелмени и дим сум.
Закъснях. Кристин вече се беше настанила в едно сепаре и си беше поръчала чай. Не се усмихна, като ме видя. Само ми махна с пръчиците и отново се съсредоточи върху пелмените и соевия сос. Бях изминал половин километър тичешком и се бях задъхал. Коремът ме присвиваше — дадох си сметка, че съм напрегнат.
Искаше ми се да й разкажа за работата си в „Карп“, но не знаех как. Устата ми беше пресъхнала и бях в плен на същото чувство, което изпитвах при първата ни среща — страх. Когато се запознахме, веднага разбрах, че тя е специална жена, с която не бива да сгафя. Е, засега постигах огромен успех с гафовете. Това беше последният ми шанс.
Беше с нова прическа. Меката й кестенява коса беше подстригана на късо каре. Изглеждаше различно. И с малко по-тъмен тен от обичайното. Настаних се срещу нея и сервитьорката ми донесе бира, без да ме пита.
— Чух, че пак си започнал да пиеш — каза Кристин.
— Чакай малко. Извинявай, че закъснях. И не съм си поръчвал бира, ти си я поръчала.
— Хари ми каза. Твърди, че владееш положението. Според него по едно питие от време на време под негово наблюдение е за предпочитане пред това да си скубеш косите, че никога повече няма да пиеш — отбеляза тя нехайно, докато дъвчеше пелмените.
Вдигнах ръце, за да покажа, че се предавам.
— Много съжалявам, че закъснях. Може ли да започнем отначало?
Кристин отпи от чая си, облегна се назад и изтри устни със салфетка. Впери поглед в мен, махна с ръка и каза:
— Днес съм малко раздразнителна. Как си?
Разказах й за процеса срещу Соломон. Отначало май се ядоса. Сключи вежди и шията й почервеня. Познавах тези признаци.
— Нали трябваше да я караш по-кротко? Да не си в светлината на прожекторите. Такива дела привличат внимание. А на всички ни е известно, че вниманието, което привличаш ти, винаги е опасно — изтъкна тя.
Имаше основание. По тази причина се бяхме разделили. Заради моята работа. А семейството ми беше твърде важно за мен. Не знам какво щях да правя, ако им се случеше нещо по моя вина. Вече ни се беше разминавало на косъм. И от всичко това страдаше дъщеря ни.
— Този случай не е опасен и отваря пред мен нови възможности. Ще ти разкажа, но първо искам да знам как е Ейми.
— Чувства се страхотно, Еди. Издържа теста по математика, който я притесняваше. Говори ми постоянно за едно момче от кръжока по шах. Но са само приятели. Засега. Щастлива е и като че ли харесва Кевин…