В колата на път за бала почти през цялото време мълчаха. Кейн не знаеше какво да каже, а Джени говореше бързо, млъкваше внезапно и после пак започваше да дърдори напрегнато, преди да е дала на Кейн достатъчно време да асимилира думите й. Той четеше много. Тя не. И не беше чела любимата му книга — „Великият Гетсби“.
— Какво е Гетсби? — попита тя.
Вероятно смутена от неловкото мълчание, тя го попита как постига имитациите си. Той не знаеше как точно — просто проучваше хората, докато не откриеше или не чуеше нещо, което според него беше същината им. Тя не схвана, но Кейн не се разсърди. Единственото важно нещо тази вечер беше, че тя е красива и е с него.
Онази вечер Кейн влезе в залата под ръка с Джени. Тя със синята си рокля, той със смокинг не съвсем по мярка. Пийнаха, опитаха от лошата храна и половин час по-късно се разделиха. Кейн не можеше да танцува и дни преди голямото събитие се притесняваше как ще излезе на дансинга с Джени. Нямаше възможност да й каже, че не танцува, а и не искаше. Приятно му беше просто да си говори с нея.
Мина още половин час, преди Кейн да я види отново — целуваше се с Рик Томпсън на дансинга. Джени беше момичето на Кейн. Идеше му веднага да отиде там и да я дръпне от Рик, но не можеше да го направи. Вместо това пиеше сладникав пунш, седеше на пластмасов стол и цяла вечер наблюдаваше Джени. Видя я как си тръгва с Рик. Как се качват в колата му. Подкара зад тях на известно разстояние, докато не стигнаха най-горе на Мълхоланд Драйв и не паркираха на панорамна площадка с изглед към Лос Анджелис. После ги видя голи на задната седалка. И реши, че не иска да гледа повече.
Кейн затвори прозореца към сегашната нощ и към миналото си. Върна се в спалнята и отвори гримовете. Вече си беше избрал дрехи. Мъртвецът, чийто живот беше откраднал, нямаше богат гардероб, но това беше без значение за Кейн.
След няколко часа щеше да започне процесът, за който беше мечтал най-силно през живота си. Този беше специален. Неизбежно щеше да привлече вниманието на пресата. По-голямо и от най-смелите му очаквания доскоро. Всичко досега беше просто упражнение. Подготовка за този момент.
Обеща си да не се провали.
27
Почти през цялата нощ Хари безуспешно се опитваше да ми сложи леден компрес на главата. Просто беше прекалено болезнено.
Разговаряхме с часове. Най-вече за Кристин и за мен. Най-малко ми се говореше за това, но нямахме право да обсъждаме делото.
Към два през нощта Хари се обади на един свой служител, който пристигна с такси и го откара у дома със зеления му кабриолет, паркиран пред кантората ми. Той беше свикнал да прибира съдията, а Хари се стараеше да му се отплаща за всяка услуга. На сутринта и двамата щеше да ни боли глава. Но по различни причини.
Събудих се в пет, все още на канапето. Извадих си нов пакет лед от малкия хладилник до бюрото ми и го притиснах към отока на тила. Беше поспаднал и болката ме разсъни в мига, в който първото ледено кубче докосна черепа ми.
Дълго лежах на канапето и мислех за жена ми и дъщеря ми. Бях си прецакал живота. Знаех, че за Кристин и Ейми сигурно ще е по-добре изобщо да не присъствам в техния. Кристин заслужаваше нещо по-добро от мен. Ейми също.
Посегнах към бутилката с уиски. Обикновено Хари си я отнася, но явно снощи беше забравил. Взех я и отвъртях капачката. Спрях се точно когато вече бях наклонил бутилката над чашата. Завъртях капачката и чашата ми остана празна.
От мен зависеха хора. Боби Соломон. Хари. Руди Карп. В известен смисъл и Харпър. Дори Ариела Блум и Карл Тоузър — бях длъжник преди всичко на жертвите. Тяхната смърт трябваше да бъде разплетена по един или друг начин. Ако Соломон беше виновен, заслужаваше наказание. Ако беше невинен, ченгетата щяха да намерят серийния убиец. Правосъдие. Справедлив процес.
Пълни глупости. Но нямах по-добро от това.
Бавно се надигнах, добрах се до банята и напълних мивката със студена вода. Потопих лицето си и го задържах, докато бузите ми не започнаха да щипят. Това ме свести.
Звънна телефонът. На дисплея пишеше „Да го духаш“.
— Харпър, защо не спиш? Откри ли нещо? — попитах.
— Ама какъв ти сън! Цяла нощ не съм мигнала. Джо изнамери някакви връзки и аз прочетох полицейските досиета за доларовите убийства.