— И трите ли ги имаш?
— Аха. Всъщност в тях няма много. Федералните не биха ни дали сами пълните досиета. Това трябваше да го направим чрез Дилейни, но не се получи. Ето защо се обърнах направо към източника. Разследващите отдели в Спрингфийлд, Уилмингтън и Манчестър. Джо изфабрикува някаква история за специализиран курс по разследване на местопрестъпленията. Случаите вече са приключени. Никой никак не се притеснява да споделя информация.
— Нещо набива ли се на очи? — попитах.
— Нищо. Никаква връзка. Доколкото виждам, Ани Хайтауър, Дерек Кас и Карън Харви изобщо не са се познавали. Имам подробни биографии и на тримата. Единствената връзка помежду им е доларовата банкнота. По онова време в полицията не обърнали голямо внимание на банкнотите. Но ги запазили. Знаеш как действат ченгетата. Правят наркоарест и откриват куфар, пълен с пари — вероятно преди да бъде заведен като улика, куфарът ще е доста олекнал. Но при убийство никой не пипва нито цент от местопрестъплението. Всичко се пази идеално.
Въздъхнах. Надявах се да има някаква връзка помежду им. Не се съмнявах, че Дилейни вече е установила такава, но не можеше да ни я разкрие. Дилейни разполагаше с преднина.
— В случаите на Кас и Хайтауър върху банкнотите са открити пръстовите отпечатъци на извършителя. Докато при Карън Харви половината банкнота е открита в апартамента на Роудс, но по нея няма негови отпечатъци. Има ли по някоя други отпечатъци или ДНК? — попитах.
— Няма ДНК, но има частичен отпечатък върху банкнотата от убийството на Дерек Кас. И многобройни отпечатъци върху банкнотата между пръстите на Ани Хайтауър. Никакви върху половинката в апартамента на Роди Роудс, които да го свързват с убийството и обира у Карън Харви. В базите данни не са открити съответствия на отпечатъците.
— А изследвани ли са изобщо тези други отпечатъци? — попитах.
— Допускам, но не мога да твърдя със сигурност.
— Трябва да сме сигурни — настоях.
Чух как пръстите на Харпър тракат по клавиатура.
— Ще пиша на лабораториите, с които са работили по отделните случаи. Няма да навреди да проверим отново.
— Може ли да ми изпратиш досиетата? — попитах.
— Вече те очакват в пощата ти.
Харпър остана на линията, докато включвах лаптопа си. Не ми отне дълго да намеря архивираните файлове и да ги сваля.
— Каква е връзката? — попита Харпър.
— Не знам. Ако е сериен убиец, както подозира Дилейни, може и да няма друга връзка освен банкнотите. Как се казваше? Личен почерк?
— Да, нещо като визитна картичка. Свързано е с психологията на убиеца. Не че нарочно оставя следа от трохички. Личният почерк е част от същността му и от причината да убива — поясни Харпър.
— Според мен има и друго. Би трябвало да има — настоях. — Никой няма да забележи тези банкноти, ако нещо друго не насочва вниманието към тях. Всички случаи имат едно общо нещо помежду си — банкнотата е отвела ченгетата до убиеца. Това е. Може би точно тази особеност привлече вниманието на Дилейни. Ако е един човек, със сигурност не иска да бъде заловен. Готов е да стигне до крайности, за да натопи някой друг за престъплението. Защо?
Харпър не се поколеба. Вече знаеше.
— Кой е най-добрият начин да извършиш убийство и да ти се размине? Да се увериш, че ченгетата не те търсят. Ако убийството е разкрито, няма да се появи сред закономерностите. Той „маскира“ престъпленията, стига до крайности, за да ги припише на друг. Погледни досиетата, аз ще дремна. Ще се видим в съда.
И тя затвори.
Направих си кафе и отворих досиетата. В седем бях прочел и трите. Кафето беше изстинало, а мозъкът ми гореше. Намерих си портфейла, извадих банкнотата, върху която си бях отбелязал знаците, и ги разгледах.
Цял живот се занимавам с пари. Дори мамех хората с пари. Мнозина добри играчи са способни да подменят стотачка с десетачка за част от секундата пред очите на сънлив барман в някой нощен клуб. Виждал бях да го правят. Самият аз го бях правил в един друг живот.
Изкъпах се, обръснах се и се облякох. И всяка секунда мислех за държавния печат. Стрела. Маслиново листо. Звезда. По три следи върху всяка банкнота. Три следи при всяко убийство.
И пръстовият отпечатък върху пеперудата в устата на Карл. Как, по дяволите, бяха извлекли ДНК на Ричард Пена от банкнотата, след като Пена е бил мъртъв много преди тя да бъде отпечатана?