— Тринайсет звезди… — каза Харпър.
— Това е карта. Кас е убит в Уилмингтън, Делауер. Хайтауър е убита в Спрингфийлд, Масачузетс. Харви — в Манчестър, Ню Хампшър. Всички са били колонии, чиито представители са подписали Декларацията за независимост. Ако включим Ариела Блум и Карл Тоузър, имаме и Ню Йорк. Може да е имало и други убийства. По цялото Източно крайбрежие. Поръчай на Дилейни да разбере дали има осъден за убийство поради някаква връзка с банкнота от един долар. Тя трябва да е част от уликите срещу него. Може да ограничи търсенето до останалите осем щата, подписали Декларацията — Пенсилвания, Ню Джърси, Джорджия, Кънектикът, Мериленд, Вирджиния, Роуд Айланд, Северна Каролина…
— Еди, Ричард Пена! Мъртвият убиец, чието ДНК е намерено върху банкнотата в устата на Тоузър. Той е осъден за убийствата на четири жени в Северна Каролина. Може това да е връзката — каза Харпър.
— Имаш право. Трябва да проверим. Можеш ли да говориш с Дилейни? Тя не знае за Пена.
— Тръгвам, но някои неща още не се връзват. Защо има по три знака върху всяка банкнота? Звездите са ясни — това е местоположението. Но останалите два знака?
— Още не знам. Трябва да помисля. Може да е свързано по някакъв начин с жертвите.
— Има още едно нещо, което пропускаме. Ами ако в осемте останали щата няма такива убийства? Ами ако този изверг тепърва започва?
— Между убийствата има по няколко години. Според мен не се е спотайвал в този интервал. Мисля, че има още жертви, които не сме намерили. Ако Ариела Блум и Карл Тоузър са убити от този тип, той явно има опит. Допускам, че е убил и други. Разбирам те обаче — може да продължава играта си и в момента да е набелязал нова жертва.
— Така е. Но не искам да губим много време за Ричард Пена. Неговите жертви са многобройни. И убийствата му не приличат на другите — отбеляза Харпър.
— Може би. В нашия случай има същите три знака върху банкнотата, но две жертви.
Оставих долара върху перваза на прозореца, вгледах се съсредоточено в нея и прочетох на глас надписа върху лентата в клюна на орела.
E pluribus unum.
От многото — един.
28
В стаята на съдебните заседатели миришеше на кафе, пот и прясна боя. Кейн седеше мълчаливо на дългата маса и слушаше. Когато той пристигна, служителката, отговаряща за журито, му поръча да влезе вътре. Не се наложи да чака на пластмасовите столове в коридора като другите резерви. По заповед на съдията.
Сред единайсетте съдебни заседатели вече се бяха оформили групички. Четири жени. Седем мъже. Трима от тях си говореха за баскетбол. Другите четирима мъже слушаха как жените обсъждат съдебен заседател номер дванайсет — Бренда Коволски.
— Гледах по новините. Тя беше. Ужас! — обясняваше дребничка руса жена, която се казваше Ан.
Кейн бе слушал внимателно всички, докато ги разпитваха вчера. И мислено си бе отбелязвал някои неща. Професия. Деца. Религиозна принадлежност. Жената до Ан притисна с длан гърдите си и зяпна. Рита.
— Какво е станало? Онази Бренда, която беше тук вчера? Жената с красивия пуловер, нали? — попита Рита.
— Мъртва е. Блъснала я кола пред библиотеката, където работи, и шофьорът избягал. Пълен ужас — каза Ан.
Другите жени се вторачиха в жилките на старата дъбова маса. Кейн се бе забавлявал, докато слушаше как Арнолд говори за една от тях по време на инсценировките — Бетси. Арнолд се зарадва, че Руди Карп успя да я вкара в журито. Защитата много харесваше Бетси.
Кейн беше съгласен. И на него му харесваше. Имаше дълга кестенява коса, вързана на опашка. Бетси събуждаше у него желание да погали тази коса.
Последната от четирите жени — Касандра — клатеше смаяно глава. Кейн беше видял Касандра да разговаря с Бренда. Беше елегантна и с хубав изказ.
— Напоследък стана много опасно да пресичаш улиците. Горката Бренда — каза Касандра.
— И аз я видях по новините — каза Бетси. — Не знаех, че е в журито. Божичко! Колата я прегазила, след което направила обратен завой.
— Нали знаете, че не бива да гледате новините? Не чухте ли какво ни предупреди съдията вчера? — попита Спенсър, един от най-младите съдебни заседатели.
Ан пламна от възмущение. Бетси махна пренебрежително на Спенсър, все едно беше досадна муха.
— Запознахме се с нея едва вчера, а сега е мъртва. Това е важното — изтъкна тя.
— Не, важното е да правим каквото ни поръча съдията. Всеки ден умират хора. Не искам да ви прозвучи гадно, но е така, нали? Не е била приятелка на никой тук — каза Спенсър.