Озърнах се. Залата беше празна, ако не броим съдебната охрана и стенографката.
Обръчът се разкъса. Някои от охранителите носеха куфарчета. Като онова, в което Холтън разнасяше лаптопа. Придвижиха се към предната част на залата. Видях как Боби е приклекнал на пътеката и диша учестено. Руди го потупваше по гърба и го уверяваше, че всичко е наред.
Приближих се до Руди и му казах, че искам да поговорим. Той изправи Боби, нагласи му вратовръзката и изпъна сакото на костюма му. Потупа го по ръката и му нареди да седне на масата на защитата. Двамата с Руди се отдалечихме в дъното на залата и аз го запознах с теорията си за банкнотата.
Отначало той кимаше вежливо. Колкото повече говорехме, толкова повече губеше интерес. Личеше си, че е напрегнат, защото дъвчеше горната си устна. Не можеше да намери място на ръцете си. Беше напрегнат. Притеснен. На всеки би се отразило стресиращо задължението да бъде главен адвокат в подобен процес.
— Тази агентка от ФБР, Дилейни, ще свидетелства ли? — попита Руди.
— Съмнявам се. Но може би има и друг начин. Работим по въпроса.
Той вирна брадичка, намигна ми и каза:
— Хубаво. А сега, ако не възразяваш, трябва да се подготвя за встъпителната си реч. А, още нещо. — Кимна ми да се приближа и сниши глас до шепот: — Наехме те да погнеш ченгетата. Всички знаем защо, нали? Сега си воин, Еди. Ако успееш да пробиеш строя им, на ръце ще те нося. Не успееш ли, очакваме да се хвърлиш върху амбразурата, за да защитиш клиента ни. Ако се случи това, изчезваш от процеса. Ясно ли е? Не искам да губиш време за следи, които не можем да използваме. Просто свърши работата, за която си нает, ясно? Разумно е, нали?
— Съгласен — отговорих на Руди с тон, който издаваше, че всъщност изобщо не съм съгласен.
— Добре. Покупките ти пристигнаха, между другото. Асистентката ми е оставила всичко в стая за съхранение на веществени доказателства надолу по коридора. Ще ги донесат, ако и когато се наложи.
С тези думи Руди се отдалечи и седна на масата на защитата до Боби. Заговори му тихо в опит да го успокои. Намирах се поне на петнайсет метра от тях, но виждах как треперят раменете и гърбът му. Арнолд Новослик се настани в ъгъла на масата на защитата и се зае да преглежда някакви документи.
Когато седнах до тях, вече бях спокоен. Нямаше смисъл да споря с Руди. Не сега. Щеше да има време за това. Гърдите ме заболяха, когато седнах. Изпих с вода няколко обезболяващи. Когато стоях прав, не беше толкова зле. Предстоеше ми обаче да седя дълго. Болката от спуканото ребро поне отвличаше мислите ми от главоболието.
Съдебният служител отвори вратите и отвън нахлу познатата глъчка. Арт Прайър, когото познавах по име, влезе в залата, придружаван от няколко помощник-прокурори с тежки картонени кутии. Прайър изглеждаше безукорно. Син костюм на тънко райе. Шит по поръчка, разбира се. Колосана бяла риза, която направо блестеше, и розова вратовръзка. Прайър обичаше розовите вратовръзки, така поне бях чувал. Кърпичката в горния му джоб беше в тон. И походката му беше в съответствие с ролята. Не точно наперена, но нещо подобно.
Той се приближи към масата на защитата и сърдечно поздрави Руди. Зъбите му изглеждаха като захранени от същия източник на електричество, който бе използвал за ризата си.
— Битката започва, Арт. Между другото, това е вторият защитник — Еди Флин.
Изправих се, доволен от краткото облекчение за горките ми ребра, и протегнах ръка с най-очарователната си усмивка.
Прайър я пое. Не каза нищо. Отстъпи назад и размаха носната си кърпичка, както би направил сервитьор, преди да нагласи салфетката в скута на клиент в ресторант с три звезди „Мишлен“. Прайър продължи да се усмихва, докато старателно триеше ръце.
— Така, така… господин Флин. Най-сетне се срещаме. Слушах много за вас през последните двайсет и четири часа — отбеляза той с южняшки акцент, заимстван сякаш направо от постановка на „Трамвай «Желание»“.
В очите му проблесна искра. Усещах как омразата струи от кожата му с превъзходен тен. Гладиатори в съдебната зала. Делото нямаше значение. Нямаше значение и че някой е пострадал или е умрял. Хора като Прайър гледаха на процесите като на спортни състезания. Искаха да спечелят. Нещо повече — искаха да смажат противника си. Доставяше им удоволствие. Гадеше ми се от тях. Личеше си, че с Прайър няма да се разбираме.