Спенсър се обади пръв:
— Знаех си. Божичко… какви мерки, човече? Сър?
Кейн забеляза, че съдия Форд запази пълно самообладание. Явно беше очаквал да има реакция и съчувстваше на журито.
— През обедната почивка всеки от вас ще може да се прибере у дома и да си приготви малко багаж. Ще ви придружава полицай. А когато съдът приключи работата си за деня, ще ви отведат в хотел, където ще останете под въоръжена охрана до края на процеса — обясни съдията.
Пъшкане. Протести. Шок. Сълзи.
Кейн наблюдаваше сцената.
Съдията продължи категорично:
— При такива процеси, които привличат голямо медийно внимание, винаги е възможно съдебните заседатели да бъдат изолирани. Не ми беше лесно да взема това решение, повярвайте ми. Убеден съм обаче, че са необходими предпазни мерки. Съобщавам предварително на всички, в случай че искате да се обадите на приятели и близки. Може би на някои от вас ще се наложи да търсят човек да гледа децата им вечер. Давам ви трийсет минути, преди да обявя началото на процеса.
Залп от протести и въпроси застигна съдията, докато излизаше от стаята — и все от мъжете в журито. Кейн чу един от въпросите много ясно. Зададе го мъжът със светлосинята вратовръзка, Мануел.
— Господин съдия, къде ще бъдем настанени? — попита той.
— Съдът скоро ще предприеме необходимото — отговори съдията точно преди да излезе от стаята.
Кейн кимна и усети как в гърдите му се надига вълнение. Беше очаквал с нетърпение този момент. Всъщност разчиташе на него. Съдът щеше да предприеме необходимото, а Кейн знаеше накъде ще се отправят заседателите в пет следобед.
И той от своя страна беше предприел необходимото.
Строго поверително, обект на адвокатска тайна
Относно: съдебен заседател
„Народът срещу Робърт Соломон“,
Наказателен съд на Манхатън
Спенсър Колбърт
Възраст: 21 г.
Бариста в „Старбъкс“ на Юниън Скуеър. Диджей в различни клубове в Манхатън през уикендите. Неженен. Гей. С гимназиално образование. Демократ. Предпочита алтернативен начин на живот — редовно употребява марихуана. Няма криминално досие. Недобро финансово положение. Баща му е починал. Майката е с влошено здраве и живее в Ню Джърси. За нея се грижи сестрата на Спенсър, Пени.
Вероятност да гласува „невинен“: 88%.
31
С Руди гледахме как Боби постепенно се съвзема в здравната служба. Отначало беше много замаян. Не знаеше нито къде се намира, нито какво се е случило. Парамедичката му даваше вода на глътки. И го наставляваше да лежи. Руди стоеше в ъгъла и говореше рязко по телефона:
— Не се е съвзел. Още не. Трябва ми повече време.
Чувах само половината от разговора, но не ми трябваше повече. Личеше си, че не върви добре.
— Какво като пресата е видяла? Той си остава голяма звезда. Дайте ми две седмици и ще успея…
Който и да беше от другата страна, явно затвори. Руди отметна ръка назад, сякаш да запокити телефона към стената. Изруга и отпусна ръката си.
Здравната служба се състоеше от легло, няколко чекмеджета с обезболяващи и превръзки и дефибрилатор в кутия на стената. Руди деликатно помоли парамедичката да ни остави за малко насаме. Преди да излезе, тя ни поръча да не местим Боби най-малко петнайсет минути и да му дадем време да се съвземе.
— Забелязах двама репортери в дъното на съдебната зала. Не биваше да влизат, преди всички останали да са се настанили и да са готови, но явно някак са се промъкнали. Видяха всичко. И го заснеха. Довечера ще се появи на първите страници — каза Руди.
— Вече пет пари не давам — отговори Боби. — Въпреки това мога да изиграя много роли.
— Чакайте малко, не разбирам. Какво общо има епилепсията на Боби? — попитах.
Руди въздъхна, озърна се и каза:
— Досега никой не знаеше, че Боби е епилептик. Не можеш да играеш във филм за триста милиона долара, ако има опасност най-неочаквано да се строполиш на снимачната площадка. Застрахователните премии само за Боби ще струват петдесет милиона. Студиото го рекламира като новия Брус Уилис. Сега вече край с това.