33
Оставих Боби в здравната служба и се отправих към съдебната зала. Бяха се обадили на парамедичката да ми предаде, че Хари иска да се срещне с мен и прокурора в кабинета си.
Когато влязох, върху масата на защитата имаше един-единствен лаптоп. Моят, с архивиран файл, който очакваше да бъде отворен. Поне още разполагах с документацията.
— Ей, нещо против да остана? — разнесе се нечий глас.
Арнолд Новослик седна на масата и стовари дебела папка до компютъра ми.
— Мислех, че ще си тръгнеш с Карп — отбелязах.
Арнолд избута стола си, обърна се с лице към мен и каза:
— Хонорарът ми е изплатен авансово. Мога да си тръгна по всяко време. Обаче консултантът по избора на жури струва толкова, колкото последния избран от него състав. Знаеш го. Трябва да остана до края. Може би ще помогна, не знам. Досега не съм зарязвал дело, а конкретно това ме изкушава.
— Аз пък се изкушавам да те уволня, но не е като да няма свободни места в екипа на защитата. Освен това ти първи се притече на помощ на Боби, като получи пристъп — отговорих.
— Имам си моменти на слабост — каза Арнолд, отвори папката си и ми подаде някакъв документ. — Това е окончателният ни списък на съдебните заседатели. Има и биографии за всеки. Редактирах го днес сутринта, след като получихме новината — каза той.
— Каква новина?
— Ами наложи се да добавя името на една резерва. Жена от първоначалния състав, Бренда Коволски, е била прегазена снощи. Мъртва е. Според полицията смъртта й е подозрителна. Сутринта видях, че лейтенантът влиза на среща със съдията.
— По дяволите!
— И още как — съгласи се Арнолд. — Търсиха те. Прайър вече е при съдията, чака те. Направи всичко възможно да убедиш Хари да не изолира журито.
— Да не се опитваш да ме учиш как да си върша работата? — попитах.
— Не, но не ти вярвам. Ти пък не ме харесваш. Да започнем с честност и да продължим нататък — каза той.
Кимнах и го оставих да разположи папките си на бюрото. Двамата не си допадахме. Консултантите по избор на съдебни заседатели бяха необходимото зло при големите процеси. Те струваха скъпо, но изобщо не беше ясно доколко повлияват на резултата.
Арнолд обаче беше прав за едно. Изолирането на съдебните заседатели беше най-лошото, което може да се случи по време на един съдебен процес. И двете страни не го искат. Седмици, дори месеци избираш идеалните съдебни заседатели. Обикновено защитата търси по-творчески настроените. Хора с въображение. А обвинението се нуждае от войници. Хора, които изпълняват нареждания и не се оплакват. Всяка от двете страни се старае да запълни състава на журито със свои хора.
Но всъщност и двете страни искат съдебен заседател, който сам да вземе решение, след като изслуша свидетелите. Заседателите би трябвало да са хора със свободна мисъл, от различни прослойки и представителни за местната общност.
Когато бъдат изолирани от външния свят, техните нагласи се променят. Те прекарват много време заедно в необичайна ситуация, различна от ежедневието им. Стават едно цяло. Ние срещу тях. А въпросното „тях“ обикновено е съдебната система, която им забранява да гледат телевизия, да четат вестници или да се приберат у дома преди края на процеса. Така те престават да бъдат самостоятелни личности и се превръщат в колективно съзнание.
А това не устройваше нито защитата, нито обвинението, защото никой не можеше да предвиди накъде ще се наклонят везните. Каквото и да се случеше, най-вероятно щеше да е бързо. Обикновено заседателите са толкова отегчени от процеса и изолацията, че произнасят присъдата светкавично, само и само да свърши това мъчение. Няма значение дали човекът е виновен, или невинен. Избират най-бързия начин да приключат, за да се приберат у дома.
Съдебната секретарка ми даде знак, застанала на вратата към задния коридор. Последвах я. Прайър се беше облегнал на стената пред кабинета на Хари. Жената почука на вратата веднъж и пусна и двама ни да влезем.
Прайър не каза нищо, преди вратата да се отвори, и тогава попита:
— Как е клиентът ти?
— Ще се оправи.
— Заповядайте, седнете — покани ни Хари, преди Прайър да има възможност да каже още нещо.
Кабинетът на един съдия е отражение на неговата личност, но освен това е място за официални процедури, затова той не може да го превърне изцяло в свое пространство. Освен няколко снимки на Хари с униформа във Виетнам и една с Мик Джагър, на която имаше автограф, не се виждаха други лични вещи.