— Виж, разбирам. Искаш да спечелиш. Хубаво. Само че това не е скапано състезание, Прайър, двама души са мъртви.
— И когато процесът приключи, ще си останат мъртви — уточни Прайър.
Отворих вратата в дъното на коридора и влязох в съдебната зала. Беше претъпкана до пръсване с репортери, водещи от новинарски канали, фенове на Ариела и дори фенове на Боби.
Прайър ме последва, огледа пълната зала и каза:
— За едно нещо грешиш. Процесът е скапано състезание. След като приключи, всичко се свежда до това кой е по-добрият юрист. Вече си достатъчно голям да го проумееш, младежо. А в петък аз ще стоя пред тези камери и ще обявя, че е извоювана справедливост за жертвите. От двайсет години не съм губил дело. И това няма да изгубя.
Усмихна се лъчезарно на публиката с перленобелите си зъби и се изправи в предната част на залата, вдигнал ръце над главата си, вече предвкусващ победата. Тълпата го аплодира. Чуха се няколко освирквания и дюдюкания откъм феновете на Боби, но не бяха много. Арнолд беше довел Боби и двамата седяха търпеливо на масата на защитата. Боби изглеждаше пребледнял и с потно чело. Седнах до него.
— Май всички са против мен — прошепна той.
— Не се тревожи за това. В края на днешния ден нещата ще бъдат коренно променени. Забрави за тези хора. Единствените в залата, които имат значение, са съдебните заседатели. Ако те са безпристрастни, ние ще се оправим.
— Като стана дума за тях, прочете ли актуализирания списък? — попита Арнолд.
Разгърнах списъка, който ми беше дал, и се зачетох. Време беше да опозная журито. Дванайсет души. Дванайсет мозъка. Не беше най-доброто жури, на което се бях надявал. Но със сигурност не беше и най-лошото. Телефонът ми изпиука. Съобщение от Харпър.
Среща с мен и Дилейни в почивката. Намерихме още жертви.
34
Докато се настаняваше в ложата, Кейн се посбута за място с Рита. Тя продължи напред и го остави той да седне където иска. Беше последният съдебен заседател на задния ред. Най-близо до изхода. Спенсър седна пред него, на предния по-нисък ред, леко вдясно. Над рамото на Спенсър Кейн виждаше свидетелското място отпред.
Идеално.
Съдебните заседатели получиха документите по делото в червен класьор заедно с няколко химикалки и бележник. Съдия Форд им даде наставления да оставят класьорите в краката си и обясни, че ще бъдат насочвани при нужда към съответната страница от него или от адвокат. Можеха да си водят бележки.
Повечето жени, с изключение на Касандра, държаха бележниците си отворени, а химикалките — подръка. Спенсър също. Само Мануел държеше своя бележник в скута си и стискаше новата си химикалка със зъби. Другите мъже оставиха всичко на пода, разкрачиха се широко, доколкото позволяваше мястото, и скръстиха ръце.
Гласовете на хората в галерията се извисиха. В залата цареше вълнение. Запалени любители на съдебните процеси, автори на криминални романи по действителни случаи и репортери си подмятаха остроумия. Малко подробности бяха известни за убийствата. Само най-основното. И то беше достатъчно да възпламени ежедневниците. Имаха информация колкото да огласят историята и после да я повтарят — но без никакви реални подробности. Кейн вече знаеше, че „Уошингтън Поуст“ е нарекъл делото „процеса на века“. Повечето от другите вестници бяха съгласни. До следващия шумен процес с участието на знаменитост. А дотогава това беше голямата новина и за Ню Йорк, и за останалата част от страната. Водеща новина всяка вечер.
Съдията призова за тишина и тълпата утихна. Кейн огледа зрителите — присъстваха много от близките на Ариела. Отмести поглед към масата на защитата. Руди Карп го нямаше. Само Флин, обвиняемият и Арнолд Новослик.
Нещо ставаше. Може би Соломон беше уволнил другите си адвокати и беше наел само Флин. Това би било огромна грешка, помисли си Кейн.
Обвинението първо получи думата. Следваше любимата част на Кейн.
Прайър се изправи, излезе отпред и застана с лице към съдебните заседатели. Кейн усещаше отдалече миризмата на афтършейва му. Силна, но не неприятна. Кейн забеляза как прокурорът се наслади на тишината, преди да заговори. Всички очи в залата бяха вперени в него.
Прайър пристъпи към съдебните заседатели като танцьор, който се раздвижва с първия такт на музиката. И започна обръщението си към тях: