Прайър направи пауза, обърна се да погледне Боби, увери се, че заседателите са проследили погледа му, и продължи разпита.
— Господин инспектор, ще покажа една снимка на екрана. Ариела Блум и Карл Тоузър в спалнята, заснети отгоре. Снимката е направена от фотографа на екипа криминалисти и според мен може без възражения да бъде допусната като веществено доказателство номер едно. Предупреждавам журито и зрителите в залата, че изображението е много стряскащо — отбеляза Прайър.
Вече се бях съгласил да не призоваваме фотографа. Снимките не лъжат, затова нямаше причина да губим време и да го каним като свидетел само за да потвърди официално вещественото доказателство.
Не гледах екрана до ложата, когато Прайър зареди снимката. Бях насочил вниманието си към Боби. Той затвори очи и наведе глава към масата. По възклицанията откъм публиката разбрах, че снимката е вече на екрана. Чух Хари да призовава за тишина.
В съда не се допускаха телефони с камери. Тази снимка нямаше да се появи в новините. Но така или иначе, беше стряскаща.
Боби погледна към екрана само веднъж и закри лицето си с ръце.
Арнолд сви рамене, кимна към Боби, после към заседателите. Знаех какво се опитва да ми каже. И на мен ми хрумна същото. На Боби щеше да му бъде трудно, но снимката беше в негов интерес.
— Боби, искам да гледаш екрана — прошепнах.
— Не мога. И не се налага. Картината се е запечатала в съзнанието ми и не мога да се отърся от нея.
— Трябва да погледнеш. Разбирам, че ти е трудно. И точно затова трябва да го направиш. Знам, че не издържиш да гледаш какво е причинил някой на съпругата ти и искам точно това да прочетат съдебните заседатели в очите ти — настоях.
Той поклати глава.
— Боби, Еди ти дава шанс — намеси се и Арнолд. — Какво предпочиташ: да се взираш в тавана на затворническа килия през следващите трийсет години или да погледнеш снимката? Направи го веднага.
Не очаквах да го кажа, но бях признателен за присъствието на Арнолд.
Боби подсмръкна, пое си въздух и направи каквото се искаше от него.
Не знам дали журито забеляза, но аз ги видях. По лицето му се търкаляха сълзи, в очите му се четеше загуба, не вина.
Кимнах на Арнолд, благодарих му. Той ми отвърна с кос поглед и кимна в отговор.
— Инспектор Андерсън, съдейки по тази снимка и по раните на жертвите, можете ли да кажете на съдебните заседатели какво се е случило в спалнята според вас? — попита с равен глас Прайър.
Все едно питаше Андерсън дали навън е студено.
И аз не исках да поглеждам снимката, но нямах избор също като Боби. Трябваше да проследя показанията на Андерсън.
Боже, беше мъчение.
Андерсън и Прайър погледнаха нехайно екрана. Две човешки същества бяха унищожени в яростен изблик на насилие. Двамата започнаха съвсем делово да обсъждат как са умрели те.
— Най-напред се забелязва, че главата на господин Тоузър е наведена надолу, а краката му са свити нагоре. Според доклада от аутопсията господин Тоузър е умрял от масивна рана на главата. Черепът му е натрошен, нанесена е пагубна щета на мозъка. Дори да не е умрял веднага, ударът го е извадил от строя. Според мен убиецът е смятал господин Тоузър за заплаха. Той е бил професионален охранител. Логично е да се разправи с него най-напред. Единствен силен удар по тила, докато е спял, би причинил такава травма и би обяснил липсата на рани от самоотбрана — каза Андерсън.
— Успяхте ли да идентифицирате оръжието, с което е бил убит господин Тоузър? — попита Прайър.
— Да. Намерих бейзболна бухалка в ъгъла на стаята. По нея имаше кръв като след удар по някого. Впоследствие от лабораторията потвърдиха, че кръвта по бухалката е на господин Тоузър. Изглежда вероятно това да е оръжието на убийството. И още преди да ме попитате, да, по бухалката открихме отпечатъци на обвиняемия.
Догади ми се, докато наблюдавах как след този отговор по физиономията на Прайър плъзва холивудска усмивка. Заседателите не я забелязаха, защото бяха насочили цялото си внимание към Андерсън. Прайър взе бухалката, сложена в плик за веществени доказателства, и я вдигна над главата си.
— Това ли е бухалката? — попита той.
— Да, това е — отговори Андерсън.
Бухалката беше вписана сред уликите и Прайър я предаде на съдебната секретарка.