— И така, ако, както казвате, господин Тоузър е бил ударен с тази бухалка, какво се е случило след това?
— Ариела Блум е била намушкана пет пъти в областта на гърдите и корема. Единия път ножът е пробол сърцето. Вероятно е умряла много бързо.
Прайър поне прояви достатъчно здрав разум да замълчи и да остави заседателите да погледнат към снимката на Ариела на екрана. Даде на всички малко време да си представят начина, по който е умряла. Прайър знаеше, че разгневените съдебни заседатели издават присъда „виновен“ в девет от десет случая.
— Огледът на жертвите е извършен от патолога Шарън Морган и на местопрестъплението, и в моргата. Запознат ли сте с резултатите от тези прегледи?
— Да, патоложката ме повика да отида, когато намери нещо в гърлото на Карл Тоузър.
— И какво беше то?
— Банкнота от един долар. Беше сгъната във формата на пеперуда, после прегъната по средата и пъхната в устата на Карл.
Помощник-прокурорът беше факир с дистанционното. Тутакси извади на екрана снимка на банкнотата. Зрителите се разшушукаха. Всичко това беше ново за тях. Не беше публикувано в медиите. Странното насекомо оригами беше поставено върху стоманена маса. Крилата му хвърляха сянка. Забелязах нещо изцапано в ъгълчетата на банкнотата, може би слюнка или малко кръв.
Знаех, че пеперудата е била в устата на мъртвец, и ми изглеждаше като от друг свят. Зловещо насекомо, красиво и злокобно, което се въди само в трупове.
— Изследвана ли е пеперудата, господин инспектор?
— Да, поръчах пълен анализ на криминалистите. Намерихме два вида ДНК по банкнотата. Първият е на човек, когото не смятаме за свързан с престъплението. Несъществена аномалия. Важното беше, че екипът откри върху банкнотата пръстови отпечатъци от обвиняемия. От палец върху предната страна на банкнотата и частичен отпечатък от показалец върху обратната. Близо до отпечатъка от палеца екипът от криминалисти намери следа от ДНК, попаднала там при допир — от пот или от кожни клетки. Тя съответства на ДНК профила на обвиняемия.
Последното изречение помете залата като шокова вълна. Хората не говореха, не възкликваха. В залата настъпи още по-дълбока, пълна тишина. Никой не помръдваше дори стъпалата си, не шумолеше с дрехата си, не се прокашляше и не издаваше никой от звуците, които очакваш от голяма и неподвижна тълпа.
Тишината наруши жена, която се разрида, скрила лицето си с ръце. Без съмнение член на семейството на Ариела. Може би майка й. Не се обърнах. Най-добре е някои мигове да си останат лични.
Прайър го отигра безукорно. Застина неподвижно и остави скръбта на майката да отекне в съзнанието на всеки присъстващ. Повечето бяха изумени. С изключение на един човек — репортера на „Ню Йорк Стар“ Пол Бенетио. Той седеше със скръстени ръце точно зад масата на обвинението. Не реагира на показанията на Андерсън. Вероятно вече беше запознат с тях. Когато тишината стана неловка и Прайър прецени, че е изчакал достатъчно, той продължи:
— Ваша чест, предвидили сме да призовем криминалиста, провел изследванията.
Хари кимна и Прайър продължи разпита.
— Господин инспектор, разговаряли сте с обвиняемия на местопрестъплението, нали така?
— Да. Имаше кръв по суитчъра и джинсите на обвиняемия, както и по ръцете му. Каза ми, че се е прибрал към полунощ и е намерил жена си и шефа на охраната си мъртви в спалнята. След това каза, че се опитал да свести Ариела, а после се обадил на „Спешна помощ“.
Прайър се завъртя и даде знак на един от помощник-прокурорите, който взе дистанционното и натисна едно копче.
— Ще пуснем разговора с диспечерката. Бих искал да го изслушате, моля.
Аз го бях чувал вече. Заседателите щяха да го чуят за пръв път. Според мен обаждането помагаше на защитата на Боби. Той звучеше като човек, който току-що е намерил съпругата си убита. В гласа му се долавяха паника, неверие, страх, скръб. Намерих преписа от разговора на лаптопа си и се заех да го чета, слушайки записа:
Централа: „Спешна помощ“. Какво ви трябва: пожарна, полиция или медицинска помощ?
Соломон: Помощ… Боже… Намирам се на Западна Осемдесет и осма улица номер двеста седемдесет и пет. Жена ми… мисля, че е мъртва. Някой… о, боже… някой ги е убил.
Централа: Изпращам полиция и линейка. Успокойте се, господине. В опасност ли сте?
Соломон: Аз… аз… не знам.
Централа: В къщата ли сте в момента?