Соломон: Да, аз… аз… току-що ги намерих. В спалнята са. Мъртви.
(плач)
Централа: Господине? Господине? Поемете си дълбоко дъх, кажете ми дали в момента в къщата има още някой.
(шум от трошене на стъкло и препъване)
Соломон: Тук съм. О, не съм огледал къщата… о, мамка му… моля ви, незабавно изпратете линейка. Тя не диша…
(Соломон изпуска телефона)
Централа: Господине? Вземете телефона, моля ви. Господине? Господине?
— Разговорът трае броени секунди. Господин инспектор, когато за пръв път се озовахте на местопрестъплението, бяхте ли прослушали това обаждане? — попита Прайър.
Не ми харесваше накъде вървят нещата.
— Не, не бях — отговори Андерсън.
Стиснах ръката на Боби и прошепнах:
— Когато се обади на спешния номер, ти ли падна, или нещо падна и се строши? Кое от двете?
— Хм, опитвам се да си спомня. Не съм сигурен. Може да съм съборил нещо от нощното шкафче. Не обърнах внимание…
Гласът му заглъхна, когато той се пренесе отново в онзи момент, в стаята с мъртвите тела.
Отворих снимките от местопрестъплението и започнах да ги разглеждам, търсейки нощното шкафче. На една се виждаше почти цялото. На пода лежеше строшена снимка в рамка. Сигурно в онези обстоятелства Боби я беше съборил, без да забележи. Обзе ме лошото предчувствие, че Прайър ще има друго предположение откъде идва звукът.
— Инспектор Андерсън, разкажете на съдебните заседатели за снимка номер седемнайсет — подкани го Прайър, а заместникът му извади изображението на екрана.
Беше снимка на коридора на втория етаж със съборената масичка и строшената ваза под прозореца. Нямах представа какво цели прокурорът с тези въпроси, но явно се канеше да нанесе съкрушителен удар.
— Разбира се. Когато влязох в къщата, видях преобърнатата масичка в коридора на втория етаж. Вазата беше счупена — каза Андерсън.
— Къде е масичката сега? — попита Прайър.
— В криминалистичната лаборатория. По някакъв начин е била съборена — или преди, или след убийствата. Докато разпитвах обвиняемия в участъка, го попитах дали той я е бутнал. Не можеше да си спомни. Твърдеше, че е намерил телата и че някой друг е убил съпругата му и шефа на охраната. На онзи етап от разследването обвиняемият беше заподозрян, но не изключвахме вероятността да казва истината. Ако не той беше бутнал масичката, значи го беше направил някой друг. Отнесохме я за анализ заедно с парчетата от вазата.
— И какво открихте? — попита Прайър.
Разлистих описа на вещите по случая „Соломон“. Нямаше криминалистичен доклад за старинната масичка. Канех се да отправя възражение, когато Андерсън отговори:
— Нищо. Отначало нищо.
— Продължете — подкани го Прайър.
— Вчера посетих лабораторията и там разгледахме масичката. Разбирате ли, единственото веществено доказателство, с което не разполагахме, беше ножът, с който е била убита Ариела Блум. Къщата и околността бяха щателно претърсени. Масичката е стара, антикварна. Хрумна ми, че ножът може да се окаже скрит в чекмеджето.
— И там ли беше? — попита Прайър.
— Не. Но отново прегледах отпечатъците. И получихме необичайни резултати. В лабораторията бяха търсили пръстови отпечатъци и не бяха намерили нищо необичайно, но пък бяха открили необичайни следи върху плота на масичката. Поръчах допълнително разследване на следите и едва днес сутринта получих доклада.
Един помощник-прокурор се приближи към нашата маса с подвързан доклад. Взех го и го отворих. Хвърлих му един поглед.
Можеше да бъде и по-зле. Но не много. Подадох доклада на Боби. В последния момент нови улики. Можех да се разгневя, да се развикам и да подготвя искане за изключването на доклада от уликите. Но знаех, че няма смисъл. Хари щеше да допусне доказателството.
Положението на Боби току-що се влоши значително.
Екранът се промени и вече виждахме две групи от по три успоредни линии напряко по плота. Като че ли някой е хванал три четки в ръка и ги е плъзнал по масата.
Как ми се искаше наистина да са четки.
— Какво е това, господин инспектор?
— Следи от стъпки — отговори Андерсън. — Отговарят на чифта маратонки „Адидас“, с които е бил обвиняемият онази нощ. Изглежда, той се е качил върху масичката, която после е паднала и стъпалата му са се плъзнали по нея.