— Лъже — каза Боби. — Никога не съм се качвал на тази масичка.
Каза го достатъчно силно, за да го чуят, и Хари го стрелна с поглед, който му нареждаше да млъкне, по дяволите.
— И така, аз посетих местопрестъплението днес сутринта. Малко встрани от масичката е лампата в коридора. Представлява висяща от тавана крушка с абажур от цветно стъкло с формата на купа. Качих се на стълба и намерих нож, който някой беше скрил в абажура.
Ръцете на Боби затрепериха.
— Това ли е ножът? — попита Прайър и даде знак на екрана да се появи друга снимка.
Вдигнах поглед и видях същата снимка, която току-що бях видял в доклада. Автоматичен нож. С черна дръжка. По ножа имаше кръв. И прах.
Единствената добра, спасителна новина бе, че по него нямаше пръстови отпечатъци.
— С този нож ли е била убита Ариела Блум? — попита Прайър.
Всички в залата знаеха отговора на въпроса. Брадичката на Боби клюмна върху гърдите му. Ножът сряза последните върви, които предпазваха защитата на Боби от разпадане.
38
Андерсън потвърди, че кръвта по ножа е от същата кръвна група като тази на жертвата и че в момента работят над ДНК профил, за да докажат категорично, че това е нейната кръв. Прошепнах на Боби да вдигне глава. Не исках да изглежда победен. Още не.
Прайър изстреля следващия въпрос към ченгето.
— Господин инспектор, необичайно е външен човек, който пробожда смъртоносно някого и изчезва, да скрие оръжието на убийството в дома на жертвата, нали така?
Изправих се бързо. Твърде бързо. Остра болка прониза тялото ми отстрани. С мъка си поех дъх и заговорих:
— Възразявам, Ваша чест. Господин Прайър дава показания, не задава въпроси.
— Приема се — каза Хари.
Бавно седнах. Нямаше особен смисъл да възразявам. Прайър щеше да зададе въпроса по друг начин, но нямаше никакво съмнение какъв отговор ще даде Андерсън.
— Господин инспектор, през всичките си години служба в полицията попадали ли сте на убийство с нож, който извършителят да скрие на самото местопрестъпление? — попита Прайър.
— Не, не съм виждал такова нещо досега. Нито веднъж в кариерата си. Обикновено извършителят взема ножа със себе си. Или го задържа, или се отървава от него. Няма никакъв смисъл да го крие в къщата. Единствената причина да се скрие ножът в къщата е да се създаде впечатление у разследващите, че убиецът е избягал и е отнесъл оръжието със себе си. На записа от обаждането до „Спешна помощ“ обвиняемият звучи така, все едно е стъпил върху масичката, докато говори. Защото след малко се чува тежко, бързо трополене. Сякаш се е спънал и е паднал. А после нещо се чупи. На мен ми звучи, като че масичката е поддала, докато обвиняемият е бил върху нея, и вазата се е строшила.
— Благодаря, инспектор Андерсън. Засега нямам повече въпроси. Струва ми се, че предстои колегата ми да се оплаче от работата ви и да се опита да изключи резултата от разследването ви от доказателствата. Всъщност се учудвам, че още не е възразил срещу показанията ви относно ножа — отбеляза Прайър.
Прошепнах наставленията си на Арнолд. Той напусна залата. Изправих се и се запътих към Прайър. Болката беше поносима, ако не бързах.
Прайър се облегна на масата на обвинението, преливащ от доволство.
— Нямаме възражения, Ваша чест — казах. — Всъщност тази улика помага на съдебните заседатели.
Хари ме погледна, все едно съм луд. Доволството на Прайър изчезна по-бързо от информатор на полицията, хвърлен в асансьорна шахта.
В залата се възцари тишина. Преминах в боен режим. Бяхме само Андерсън и аз. Нищо друго нямаше значение. Престанах да забелязвам зрителите, прокурора, съдията и журито. Напрежението постепенно се сгъстяваше. Андерсън отпи глътка вода и зачака.
Аз също чаках. Не исках да започвам кръстосания разпит, преди Арнолд да се върне. Щеше да се появи всеки момент, нямаше да му отнеме много време да донесе нужното. От склада.
— Инспектор Андерсън, как счупихте ръката си? — попитах.
Челюстта му беше като менгеме на работен тезгях. Видях как масивните челюстни мускули от двете страни на лицето му се издуха, когато той стисна зъби.
— Паднах — отговори той.
— Паднали сте?
Колебание. Адамовата му ябълка подскачаше.
— Да, подхлъзнах се на леда. Ще ви разкажа подробно, след като приключим тук — отговори той с пресъхнала уста.