Съдебните заседатели се върнаха на местата си и преди да седне, Кейн свали сакото си и го сгъна. Преметна го върху дясното си коляно, след като се настани на мястото си точно зад Спенсър.
— Благодаря ви, госпожи и господа — започна съдията. — Дадох известна свобода на господин Флин да проведе практическата демонстрация. Напомням ви, че обвинението ще има правото да продължи да разпитва този свидетел по въпроси, възникнали вследствие на демонстрацията. А сега продължете, господин Флин — каза съдията.
Кейн пусна сакото си да се свлече на пода, като се постара левият ръкав да остане към него. Наведе се да го вдигне, стараейки се да не пречи на заседателите от двете му страни да чуят първия въпрос на Еди Флин. И Тери, и Рита бяха насочили вниманието си към адвоката. Докато вземаше сакото, Кейн изтръска хартиената топка от десния джоб върху плата. С рязко движение вдигна дрехата на няколко сантиметра от пода. За миг мярна хартиената топка, която се търкулна в тъмното под предния стол.
Бързо погледна към лицата на заседателите от лявата си страна и на Рита отдясно. Изглежда, никой не беше забелязал.
Когато Флин започна кръстосания разпит, напрежението между него и Андерсън не убегна от вниманието на Кейн. Особено когато полицаят говореше за счупената си китка. Твърдеше, че бил паднал.
Кейн се зачуди дали Андерсън наистина е паднал, или е замахнал да удари адвоката, но не е улучил.
Флин очевидно изпитваше болка. Движенията му бяха по-бавни. А после Кейн забеляза и как се мъчи да овладее гримасата си при всяко ставане от стола.
Кейн беше готов да се обзаложи, че предишната вечер между Андерсън и Флин е имало някакъв сблъсък. В погледа на полицая се таеше нещо повече от неприязън. Омразата към Флин, струяща от Андерсън като пара, беше по-силна от обичайната неприязън на ченгетата от отдел „Убийства“ към адвокатите.
Не, тук се криеше история. И то съвсем нова.
Кейн беше равнодушен към полицаите. Не ги мразеше, те му бяха полезни.
Затова избра да работи с един от тях. Напомни си по-късно да се свърже със своя човек. Трябваше да се свърши още нещо.
40
Хитроумната измама има три основни елемента. Без значение дали си мошеник в Хавана, Лондон или Пекин. Въпреки всичко трябва да преминеш през тези три етапа. Може да се наричат различно и да се използват с различна цел, но става ли дума за измама, тези три етапа подсигуряват нейния успех.
Ето го отново вълшебното число.
По една случайност добрият кръстосан разпит също има три етапа. И по една случайност те са точно същите като използваните от второразредните мошеници и изтънчените измамници. Майсторството в измамата и в кръстосания разпит е по същество едно и също. А аз знаех точно как да използвам и двете.
Първи етап. Убеждаването.
— Инспектор Андерсън, ако се съди по снимките, които видяхме, от доклада за аутопсията на жертвите и от вашето разследване, има вероятност тези убийства да са извършени от някой друг, не от обвиняемия, така ли е?
Той изобщо не се замисли. Знаех, че няма да го направи. Втълпи ли си нещо ченге от отдел „Убийства“, почти невъзможно е да му го избиеш от главата.
— Не, не е вярно. Всички доказателства сочат, че обвиняемият е убиецът — спокойно отговори той.
— Защитата не е съгласна, но да допуснем за момент, че имате право и че всичко уличава обвиняемия като извършител. Възможно ли е обаче истинският извършител на това престъпление просто да иска вие, колегите ви и прокурорът да повярвате, че обвиняемият е убиецът?
— Искате да кажете, че някой просто е влязъл и е излязъл от къщата незабелязано и е подхвърлил уликите срещу Робърт Соломон, така ли? Не — овладя смеха си Андерсън, — извинете, но това е просто нелепо.
— Само по начина, който описахте на съдебните заседатели, ли е възможно да са станали убийствата? Бухалката да е използвана за убийството на Карл Тоузър, а после ножът — за Ариела Блум, докато двамата са лежали в леглото?
— Това е единственият сценарий, който съответства на доказателствата — каза Андерсън.
Върнах се при лаптопа си, влязох във видеосистемата на съда с паролата си и качих две от снимките, които Харпър беше направила предишния ден сутринта. Погледнах екрана и видях, че Прайър е оставил там снимката от местопрестъплението. Щеше да ми е от полза. Шепнешком дадох наставления на Арнолд как да избира изображения и как да ги пуска на екрана. Станах, намръщих се заради засилващата се болка и си напомних скоро пак да взема обезболяващи. Трябваше да издържа още малко. Погледнах към кашона, матрака и сака върху матрака.