— Единствената причина оръжието да е скрито в абажура е нежеланието на убиеца да го намерите, съгласен ли сте?
— Точно така.
— Да допуснем, че обвиняемият е стъпил върху масичката, за да скрие ножа, и я е съборил. Но защо после не я е изправил?
— Не знам — отговори Андерсън.
— Намерили сте ножа само защото масичката е била преобърната, нали?
— Може и така да се каже — съгласи се той.
— Тя ви е подсказала, че убиецът може да я е използвал за нещо, нали?
— Да.
— Ако убиецът беше изправил масичката, нямаше да намерите ножа, така ли е?
— Вероятно не.
— И има почти седем минути между обаждането на спешния номер и първата полицейска кола, която пристига на местопрестъплението?
— Да, така мисля.
— Предостатъчно време убиецът да прикрие факта, че се е покатерил върху масичката, като просто я изправи, не сте ли съгласен?
— Донякъде…
— Да допуснем, че сте прав и че обвиняемият е убиецът, който се опитва да скрие ножа, където никой няма да го търси. В абажура на лампа. А после чупи една ваза и събаря масичката под лампата. Да не искате да ме убедите, че обвиняемият е оставил и нея, и счупената ваза на пода? Тези предмети със сигурност ще насочат полицаите към оръжието на убийството, както сам признахте. Няма логика обвиняемият да остави такъв безпорядък, ако той е убиецът, не сте ли съгласен?
— Убийците допускат всякакви грешки. Затова ги залавяме.
Показах на екрана счупеното стъкло на рамката за снимки от нощното шкафче в спалнята.
— Господин инспектор, възможно ли е шумът от счупено стъкло, който се чува по време на обаждането на спешния телефон, да е от тази снимка, която клиентът ми е съборил от нощното шкафче?
— Възможно е.
Изглеждаше доволен от този отговор. Почти бях приключил с Андерсън. Исках само съдебните заседатели да разберат, че не пренебрегваме банкнотата, намерена в устата на Тоузър.
— Не сте провели лично изследване на банкнотата от един долар, нали?
— Не, не лично.
— Няма проблем. Ще боравим с данните, предоставени от криминалиста.
Спомних си предишната вечер и реших, че искам Андерсън да си тръгне с горчивина в устата. Екипът на Руди Карп си беше свършил работата във връзка с Андерсън — щеше да е неучтиво от моя страна да не се възползвам.
— Разполагаме само с вашата дума, че сте намерили оръжието на убийството, скрито в онзи абажур. Колко пъти са ви разследвали от Вътрешния отдел?
Андерсън присви очи и отговори ядно:
— Два пъти. И бях напълно оправдан и в двата случая.
Вперих поглед в свъсеното му лице и оповестих:
— След края на делото може да ви разследват отново — и, току-виж, този път им провърви.
Прайър възрази. Заседателите бяха предупредени да не вземат забележката ми под внимание.
— Благодаря, господин инспектор, засега нямам повече въпроси — казах.
Прайър не желаеше повторен разпит. На тръгване от свидетелското място Андерсън ми отправи убийствен поглед. Знаех, че е подкупен. Беше приятел на Майк Грейнджър. Малката им шайка пред кантората ми предишната вечер потвърждаваше факта, че в отдел „Убийства“ на Нюйоркската полиция такива като Андерсън с лопата да ги ринеш. Бях си спечелил враг там. Много зъл враг.
Наближаваше един часът. Забелязах, че Хари погледна часовника.
— Госпожи и господа, време е за обедна почивка. Съдебните заседатели трябва да свършат нещо през нея. Предлагам да се върнем в залата в три часа. Закривам заседанието — каза Хари.
Когато се върнах на масата на защитата, Арнолд направи подробен анализ на реакцията на журито по време на речта ми.
— Харесват те. Не съм допускал, че ще го кажа, но не мога да го отричам. Мисля, че имаме четирима заседатели на наша страна. Две от жените кимаха, докато ти обясняваше за преобърнатата масичка. Ударът с бухалката по тежестта също се прие добре.
В този момент Боби се намеси в разговора:
— Радвам се, че сте на моя страна, момчета.
— Да не бързаме да се радваме. Обвинението има много свидетели, способни да ти навлекат неприятности. Прайър крие още изненади в торбата — казах.
Залата започна да се изпразва и аз забелязах в дъното й десетина мъже в костюми, застанали в редица. Боби все още имаше охрана. Бяха готови да го придружат до тясна стаичка в сградата, където той можеше да хапне бурито и да запази всичките си тайни. Усещах как му тежат. Този човек се измъчваше от вина. От истина, която беше избрал да скрие. Тя несъмнено бе свързана с нощта на убийствата. Какво премълчаваш, Боби?