Разбира се, това означаваше, че някой друг трябва да плати.
Кейн взе сака си, излезе в коридора, отиде в тоалетната и се увери, че е празна. Заключи кабинката, извади предплатения си мобилен от тайния джоб и се обади. Вдигнаха му почти незабавно.
— Промяна на плана за Роуд Айланд — оповести Кейн.
— Тази твоя монета някой ден ще те вкара в беля. Нека позная: Карп отърва кожата — каза гласът.
— Монетата направи умен избор. Утре сутринта Флин ще бъде на страниците на всеки вестник и във всички социални медии в Америка. Идеален е. А сега ми кажи ще ми осигуриш ли каквото ми трябва? — попита Кейн.
— Допуснах, че може да решиш нещо такова. Очакваше се Флин да се превърне в новина. Мисля, че ще си доволен. Оставих необходимото в колата ти на „Кенеди“ — каза гласът.
— Вече е у теб?
— Възползвах се от възможността. Взех го. Флин и бездруго задава прекалено много въпроси. Андерсън едва не се издъни на няколко пъти. Трябва да го защитим.
— Разбира се, нали затова са партньорите. Според мен Андерсън ще се зарадва — каза Кейн. — Той мрази Флин.
— Знам. Почти ми е жал за адвокатчето. Няма представа какво го чака.
46
Тясната стаичка за консултации вонеше на евтин афтършейв и телесни миризми. На Дилейни явно не й правеше впечатление. Проблемът се оказа по-сериозен за Харпър, на която й трябваха няколко минути, за да се примири с неприятната миризма.
И двете носеха папки и отделни листове, които оставиха върху масата. Харпър започна първа.
— Жертвите на Ричард Пена са свързани с разследването около банкнотата от един долар — оповести тя.
Върху банкнотата в устата на Карл Тоузър беше намерена ДНК на Ричард Пена. Само че Пена беше умрял дванайсет години преди банкнотата да бъде отпечатана. Екзекутиран бе в славния щат Северна Каролина за четворно убийство. Правеше впечатление и броят на приписваните му други жертви. Разбира се, не беше възможно всички да са убити от него.
— На местопрестъпленията намерени ли са банкноти? — попитах.
Нито една от двете не ми отговори веднага. Спогледаха се, като че ли се договаряха коя да ми каже. Накрая Дилейни отвори една от папките и извади няколко снимки.
Четири снимки. Четири жени. Всичките бели. Всичките млади. Всичките мъртви. Ако се съди по снимките, всичките бяха намерени на поляна или на някаква тревна площ. Всичките бяха с разперени ръце и крака, като че ли са изпълнявали подскоци с махове. Не, подскоци „звезда“.
Имаха морави следи по гърлото. Нямаше други белези от насилие, но все пак беше трудно да се определи само по снимките. Всички момичета бяха напълно облечени. Суитчъри, тениски и джинси.
— Всички са били студентки в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил. Телата им са оставени на територията на кампуса, вероятно с микробус. Най-голямото момиче било на двайсет и три години — каза Дилейни.
Някакво пукане наруши концентрацията ми. Неволно бях стиснал паянтовия крак на масата и едва не го откъртих.
Пуснах го, постарах се да преодолея яростта си и да разгледам съсредоточено снимките. Отначало не го забелязах. После на едната снимка го видях да се подава от тениската на жертвата.
Долар, пъхнат в сутиена й.
И щом го забелязах, Дилейни извади следващата снимка. Беше колаж от снимките на всичките четири жертви. С банкноти от един долар, мушнати под сутиените им.
— Мамка му! — изругах.
— Ченгетата са скрили това от медиите. Намерили са ДНК по една от банкнотите. Отначало не открили съответствие в базата данни. След това полицията и охраната на кампуса помогнали за доброволно ДНК изследване на хиляда и четиристотин мъже, които живеели и работели на територията на кампуса. Установили съвпадение с Ричард Пена. Работел като домакин на една от сградите и за кратко излизал с последната жертва, Дженифър Еспозито. И, да, по банкнотите има знаци — каза Дилейни.
Тя извади още четири снимки. Държавният печат беше маркиран на същите места и на четирите. Същата стрела, същото маслиново листо, същата звезда.
— Ченгетата снимали банкнотите като улики. Не са забелязали знаците по тях или пък, ако са ги забелязали, не са ги използвали по време на процеса. ДНК следите и фактът, че всички жертви били удушени, се оказали най-уличаващата подробност — поясни Дилейни.
— И Пена дал ДНК проба доброволно? — попитах.