Госпожа Дюн ми обясни всичко за домакинството.
Семейството живеело тук от години с възможно най-малък брой прислуга. Каква е причината, все още не мога да разбера, но онова, което научих, е, че освен семейството, тук работят и живеят само госпожа Дюн и един градинар на име Джон Дигенс. В еленовия парк наистина има елени (макар че вече никой не ловува), но човекът, който се грижи за тях, никога не идва в къщата; той получава инструкциите си от същия адвокат, който ме нае, и който действа като управител на имота, доколкото изобщо съществува някакво управление. Всъщност госпожа Дюн е тази, която се оправя с ежедневните финанси на домакинството. Изказах предположение, че Чарли Ейнджълфийлд вероятно преглежда счетоводните книгите и фактури всяка седмица, но госпожа Дюн се разсмя и попита дали си мисля, че има очи да прави сметки на книга. Не мога да се отърва от мисълта, че това е много странно. Не защото смятам, че на госпожа Дюн не може да се вярва. От онова, което видях, тя създава впечатление на добросърдечна, искрена и честна жена и аз се надявам, че когато я опозная по-добре, ще бъда в състояние да припиша нейната сдържаност на глухотата й. Отбелязах си да покажа на господин Ейнджълфийлд предимството да се поддържат точни сметки и мисля, че мога да му предложа да се заема сама с тази работа, ако той е прекалено зает.
Размишлявайки върху всичко това, смятам, че е време да се срещна с моя работодател, и бях силно изненадана, когато госпожа Дюн ми каза, че той прекарва дните си в старото детско крило и няма навик да го напуска. След куп въпроси най-накрая се убедих, че той страда от някакъв вид разстройство на мисълта. Колко жалко! Има ли нещо по-тъжно от мозък, чиито нормални функции са били увредени?
Госпожа Дюн ми предложи чай (който от учтивост се престорих, че пия, но без да ме види, го изхвърлих в мивката, защото не бях сигурна доколко е чиста чашата, след като видях състоянието на кухнята) и ми разказа малко за себе си. Тя е на осемдесет години, никога не се е омъжвала и е живяла тук през целия си живот. Съвсем естествено нашият разговор премина към семейството. Госпожа Дюн познаваше майката на близначките от съвсем малко момиченце. Тя ме увери в онова, което вече бях разбрала: че неотдавнашното отвеждане на майката в приют за душевноболни бе ускорило моето наемане. Тя също така ми предостави толкова изопачено описание на събитията, които са ускорили задържането на майката, че не можах да разбера дали жената е атакувала съпругата на доктора с цигулката или не. Това всъщност няма голямо значение: беше ясно, че в семейството има случаи на нарушения на мозъчната дейност и аз трябва да призная, че когато разбрах това, сърцето ми заби бързо. Какво е удовлетворението на една гувернантка, ако трябва да даде насока на мислене, което вече си тече по чисти и гладки коловози? Какво е предизвикателството да се поддържа мисленето у деца, чиито мозъци са чисти и в добро състояние? Не само бях готова за тази работа. Бях прекарала години, копнеейки точно за нея! Тук най-накрая щях да намеря доказателства и да открия какво и колко струват методите ми!
Разпитах за семейството на бащата — въпреки че господин Марч бе починал отдавна, още когато децата са били бебета, и те никога не са го познавали, все пак неговата кръв беше и тяхна и естествено имаше влияние върху природата им. Госпожа Дюн не бе в състояние да ми каже много. Вместо това започна една серия от пикантни подробности за майката и чичото, които, ако трябваше да чета между редовете (а тя имаше точно това предвид, сигурна съм), съдържаха намек за нещо скандално… Разбира се, онова, за което намекваше, бе малко вероятно, поне в консервативна Англия, и подозирам, че жената си фантазираше. Въображението е здравословно нещо и много големи научни открития не биха могли да бъдат направени без него, но то трябва да е безвредно и безобидно, когато става дума за сериозни неща, ако искаме да доведе до нещо. Оставено да върви по своя си собствен път, понякога то води до глупост. Вероятно възрастта бе причина мисълта й да блуждае, защото тя изглеждаше добра душа и в никакъв случай не бе от хората, които си измислят сплетни и клюки. Във всеки случай категорично отхвърлих темата за кръвосмешение.
Докато пиша това, чувам шумове извън стаята ми. Момичетата са излезли от скривалището си и се промъкват из къщата. Като им се позволява да се държат така, не им се прави никаква услуга. Те ще имат огромна полза от режим, от хигиената и дисциплината, които имам намерение да въведа в къщата. Няма да отида при тях. Без съмнение те ще ме очакват, а това напълно отговаря на моите цели — да ги объркам на този етап.